Асоциация "Малага-България 2010"

Асеновград

Асеновград се гордее с хилядолетно културно-историческо наследство. По археологически данни в очертанията на днешния град е съществувало тракийско селище, продължило своя живот и през римско време.
През средновековието Асеновград споделя бурната съдба на региона и превратностите в борбите между България и Византия, като многократно сменя господарите си
По време на войните между България и Византия, градът става важен бастион военни за българските владетели. Поради влошаване на отношения с латинската империя в 1230 български цар Иван Асен II засилени местните замъка Stanimaha и по тази причина, Градът получава сегашното си име, literalmenete да идва да каже град на Асен. Още следобед, България е окупирана от Османската империя. След войната градът остава в пределите на Източна Румелия и се и се обособява като отделна административна единица. По време на Съединението на България на 6 септември 1885 г. жителите му участват в отряд, наброяващ повече от 2000 души.

Славата на Асеновградския край като сакрален център, оформил се през античността, е доразвита от настъпващата християнска религия и култура.

Асеновата крепост е най-атрактивната и често посещавана туристическа забележителност около Асеновград. Намира се на три километра южно от града, върху скалист връх на левия бряг на река Асеница. До нея води панорамен път, отклоняващ се в самото начало на пътя Асеновград – Смолян.
Естественият скален масив, на който се намира крепостта, е с площ дванадесет декара. Със своите почти отвесни, дори надвесени над реката склонове той е недостъпен от трите си страни. Стратегическото разположение и естествената защита на местността е използвана още по времето на траките, които през V век пр.н.е. строят укрепление.
Крепостта е подновена по времето на римския император Юстиниан като една от 300-те крепости, подготвени за защита от навлизащите в империята славянски племена. Асеновата крепост има три големи строителни периода – през ІХ, ХІ и ХІІІ век.
Първоначално изградената от византийците малка крепост кула с течение на времето се разраства, като около нея се обособяват селата Петрич и Стенимахос. Стратегическото й разположение в началото на проход, който свързва Тракия със Северна Гърция и Егейско море, и това, че се е намирала в богат земеделски район постепенно превръща крепостта Петрич (както се е наричала тогава) в самостоятелен стопански център със собствена администрация, армия и военна власт.
Първите писмени сведения за крепостта датират от устава на близкия Бачковски манастир, създаден през 1083 г. Тогава византийският военачалник Григорий Бакуриани основава манастира и му подарява калето Петрич и прилежащите към него селища.
През 1204 г. крепостта пада в ръцете на кръстоносците и е под владение на белгийския рицар Рене дьо Три. Рицарят издържа на тринадесетмесечна обсада от войските на българския цар Калоян (управлявал в периода 1197 г. -1207 г.) и е спасен от летописеца на четвъртия кръстоносен поход, графа на Шампания Жофроа дьо Вилардуен.
През 1231 г. цар Иван Асен ІІ (управлявал в периода 1218 г. – 1241 г.) прави най-голямото разширение и преустройство на крепостта, за което свидетелства изсечен по негова заповед скален надпис. Това дава основание по-късно крепостта да бъде наречена Цар Асеновата крепост, а намиращият се в подножието град Станимака през 1934 година да бъде именуван на Асеновград.
Това, че крепостта е била във владение на траки, римляни, византийци, кръстоносци, българи и османци, както и намерените от всички периоди на обитаване археологически находки, съхранени в Историческия музей – Асеновград, правят средновековната Асенова крепост едно от най-предпочитаните места за посещение в района на Асеновград.
Вследствие на дългогодишни археологически проучвания и разкопки от средновековната крепост изцяло са разкрити основите на феодалния замък, съдържащ комплекс от жилищни сгради, домашна църква на управителя на крепостта, две водохранилища, крепостна кула, всички свързани с каменни стълбища. Под феодалния замък се намира т.нар. църковен двор с добре запазената двуетажна църква „Св. Богородица Петричка”. Писмените извори съобщават, че след смъртта на султан Баязид през 1402 г. между двамата му сина Сюлейман и Муса Кеседжи избухва война за престола. Муса се укрепява в крепостта Петрич, но не издържа на обсадата и се предава на милостта на брат си. След капитулацията на Муса крепостта е разрушена до основи, за да не буди повече отцепнически апетити, а и защото няма вече никакво стратегическо значение. По неизвестни причини остава непокътната само крепостната църква „Св. Богородица Петричка”, която е един от най-забележителните образци на средновековната християнска архитектура .
Първият етаж на църквата вероятно е бил предназначен за костница, но никога не е изпълнявал тази функция, а вторият е самата църква със стенописи от ХІІІ век. Храмът е и един от първите в източното православие, който има кула, служеща едновременно за камбанария и наблюдателница. След завършената реставрация той е действащ православен храм. Именно църквата е най-голямата забележителност на Асеновата крепост и задължителна част от всяка екскурзия до Асеновград и Бачковския манастир.
Асеновата крепост дава ясна представа за средновековните укрепителни съоръжения и създава усещането на всеки турист, посетил я поне за малко, че се пренася в отдавна отминали времена. Достъпът до църквата и феодалния замък се осъществява през тясна пътека, от лявата страна на която са запазени стени с дебелина до три метра и височина от 2-4 метра.
Посетилите крепостта имат възможност да достигнат и до намиращите се наблизо параклиси „Св. Атанасий”, „Св. Никола”, „Св. Димитър”, „Св. Илия”, където има обособени кътове за отдих и подходящи места за пикник, както и да се разходят по останките от римския път от Асеновград до Бачковския манастир. В околностите на Асеновград има пет манастира, 33 църкви (14 в самия град) и над 40 параклиса. Заедно с тях Асеновата крепост е част от културния маршрут Родопската Света гора.
Градът е известен с многото си църкви, манастири и параклиси и често е наричан Малкият Йерусалим. Известен е и като „Градът на булчинските рокли“ поради големия брой ателиета и магазини за сватбени рокли и аксесоари.Известни са и Асеновградските винарни
Рецепта
Баница с ориз
опаковка  500 г  кори за баница
2/3 чаша ориз
2 чаши вода
1/2 ч.л. сол
200 г сирене, наронено
1 чаша прясно мляко
4 яйца, леко разбити
3/4 чаша олио
1 яйце, за намазване

Сваряваме ориза в подсолената вода и оставяме да изстине.
Загряваме фурната до 180С, намасляваме тавата .
В голяма купа смесваме сварения ориз, прясното мляко, сиренето и разбитите яйца. Разделяме корите за баница на 4части Застиламе дъното на тавата с първата 1/4 част от корите, като оставяме 10-ина см извън тавата, и поръсваме по малко от олиото между корите.
Изсипваме 1/3 от плънката.
И покриваме със следващата част от корите, и отново поръсваме с олио между тях.
Повтаряме процедурата с останалата плънка, като завършваме със слой кори.
Завиваме навътре оставения извън тавата бордур от кори, оформяйки нещо като борд, и поръсваме с останалото олио.
Намазваме с разбито яйце и печем в предварително нагрята до до 180С за 35-40 минути или до златисто, като през последните 15-20 минути покриваме с хартия за печене или алуминиево фолио – да не прегаря яйцето.
Изваждаме и оставяме да се охлади леко върху решетка ставата за 3-4минути.

Asenovgrad

Asenovgrad (en búlgaro Асеновград) es una ciudad del sur de Bulgaria. Se encuentra a 19 km de la ciudad Plovdiv. Asenovgrad tiene un patrimonio histórico y cultural milenario. Los datos arqueológicos muestran que en el contorno de la ciudad existieron un asentamiento tracio, su vida duró en la época romana. Durante la época medieval Asenovgrad y la región sufren las consecuencias de las constantes luchas entre Bulgaria y Bizancio, cambiando repetidamente sus amos.
Durante las guerras entre Bulgaria y el Imperio bizantino, la ciudad se convirtió en una importante bastión militar para los gobernantes búlgaros. Debido al empeoramiento de las relaciones con el Imperio Latino, en 1230, el zar búlgaro Ivan Asen II fortaleció el castillo local Stanimaha y por eso la ciudad recibió su nombre actual, que literalmenete viene a decir ciudad de Asen. Más tarde, Bulgaria fue ocupada por el Imperio otomano
Después de la guerra de la liberación otomana la ciudad permanecía dentro de los límites de la Rumelia Oriental como una unidad administrativa separada. Entra en las fronteras búlgaras tras la unificación de Bulgaria en 06 de septiembre de 1885.
La Fortaleza Asenova (de Asen) es la atracción turística más visitada de los alrededores de la ciudad de Asenovgrad. Está situada a tres kilómetros al sur de la ciudad, sobre un pico rocoso a la orilla izquierda del río Asenitsa. Hasta ella nos lleva una carretera panorámica que se desvía en el inicio del camino de Asenovgrad a Smolyan.
El macizo natural rocoso, sobre el que se ubica la fortaleza, tiene doce decáreas. Con sus acantilados casi verticales, incluso pendientes sobre el río, el macizo queda inaccesible por sus tres lados. La ubicación estratégica y la defensa natural de la zona fueron utilizadas ya por los tracios, que en el siglo V a.C. construyeron una fortificación.
La fortaleza se reformó durante el reinado del emperador romano Justiniano como una de los 300 fortalezas preparadas para proteger el imperio de la invasión de las tribus eslavas. La fortaleza tiene tres grandes períodos de construcción: el siglo IX, XI y XIII.
La pequeña fortaleza con torre originalmente construida por los bizantinos con el tiempo creció, y alrededor de ella se fundaron los pueblos de Petrich y Stenimajos. Su ubicación estratégica, al principio de un paso que conecta Tracia con el norte de Grecia y el Mar Egeo, y su localización en una rica región agrícola, poco a poco iba convirtiendo la fortaleza de Petrich (como se llamaba entonces) en un centro de negocios con su propia administración, ejército y poder militar.

La primera evidencia escrita sobre la fortaleza data del reglamento del cercano monasterio Bachkovski, establecido en 1083. Por aquel entonces, el comandante bizantino Gregorio Bakuriani fundó el monasterio y regaló la fortaleza de Petrich y sus pueblos adyacentes.
En 1204, la fortaleza cayó en manos de los cruzados y estuvo bajo el dominio del caballero belga René de Tres. El caballero soportó el asedio de 13 meses por parte las tropas del zar búlgaro Kaloyan (que reinó en el período 1197 -1207) y fue salvado por el cronista de la Cuarta Cruzada, el conde de Champaña Geoffroy de Villehardouin.
En 1231, el zar Ivan Asen II (que gobernó entre 1218 y 1241) hizo la mayor expansión y reconstrucción de la fortaleza, como lo demuestra una inscripción tallada en la roca según su orden. Esto dio lugar a que más tarde la fortaleza fuera llamada la Fortaleza del Zar Asen, y la ciudad de Stanimaka, situada en las estribaciones, fuera renombrada Asenovgrad en 1934.
El hecho de que la fortaleza estuviera en posesión de tracios, romanos, bizantinos, cruzados, otomanos y búlgaros, y los hallazgos arqueológicos de todos los períodos de ocupación, que se conservan en el Museo Histórico de Asenovgrad, convierten la fortaleza medieval de Asen en uno de los lugares preferidos para los visitantes que se acercan a la región de Asenovgrad.
Después de largos estudios y excavaciones arqueológicas de la fortaleza medieval, se descubrieron por completo los cimientos del castillo feudal, que consta de un complejo de edificios residenciales, una iglesia del gobernador de la fortaleza, dos embalses, una torre fortificada, todos ellos conectados por escaleras de piedra. Bajo el castillo feudal se encuentra el así llamado patio de iglesia, con la iglesia de dos plantas de Santa María de Petrich en buen estado de conservación. Las fuentes escritas informan de que después de la muerte del sultán Bayaceto en 1402, entre sus dos hijos, Suleyman y Musa Kesedzhi, estalló una guerra por el trono. Musa se encerró en la fortaleza de Petrich, pero no soportó el asedio y se entregó a la merced de su hermano. Después de la capitulación de Musa, la fortaleza fue destruida hasta sus cimientos, a fin de no despertar más apetitos separatistas, y porque ya no tenía ninguna importancia estratégica. Por razones desconocidas, solo se mantuvo intacta la iglesia de la fortaleza de Santa María de Petrich, uno de los ejemplos más notables de la arquitectura cristiana medieval.
La primera planta de la iglesia fue probablemente utilizada como osario, pero nunca llegó a desempeñar esta función, y la segunda es la iglesia en sí, con pinturas murales del siglo XIII. El templo es uno de los primeros en la ortodoxia oriental, que tiene una torre, que sirve tanto de campanario como de torre de vigilancia. Una vez terminada la restauración, la iglesia funciona como templo ortodoxo. Precisamente la iglesia es la mayor atracción de la Fortaleza Asenova y es parte indispensable de cualquier viaje a Asenovgrad o al Monasterio Bachkovo.
La Fortaleza Asenova da una imagen clara de las fortificaciones medievales y crea el sentimiento común en todos los turistas, que la han visitado por lo menos un rato, de trasladarles a tiempos pasados. El acceso a la iglesia y al castillo feudal se realiza por un estrecho sendero en el lado izquierdo, donde se conservan muros de hasta 3 metros de anchura y 2-4 metros de altura.. Los visitantes de la fortaleza pueden llegar a las capillas que están en las inmediaciones de San Atanasio, San Nicolay, San Dimitar y San Elías, donde existen áreas separadas de recreación y lugares adecuados para hacer picnic, así como dar un paseo por las ruinas de la vía romana de Asenovgrad al Monasterio Bachkovo. En los alrededores de Asenovgrad hay cinco monasterios, 33 iglesias (14 en la misma ciudad) y más de 40 capillas. Junto con ellos, la Fortaleza Asenova forma parte de la ruta cultural de la Montaña Sagrada de Ródope
Hay 53 pequeñas capillas repartidas en las cimas de las montañas de los alrededores de la ciudad por lo que la llaman El Pequeño Jerusalén.
Esta ciudad sureña es también conocida por sus destilerías. Los vinos de Asenovgrad son apreciados en todo el país.
La ciudad es famosa por sus muy numerosas tiendas de vestidos de novia, y muchos búlgaros van para preparar su boda.

Receta
Hojaldre con queso y arroz
500gr pasta filo, 2/3 taza de arroz, 2 tazas de agua, ½ cucharadita de sal, 200 gr de queso feta, 1 taza de leche, 4 huevos + 1 para untar, ¾ de aceite de girasol

Cocemos el arroz con el agua y la sal y dejamos enfriar. Mezclamos el arroz con la leche, el queso y los huevos. Dividimos la pasta filo en 4. Untamos una fuente con aceite. Colocamos ¼ parte de la pasta en la fuente, untando con aceite las hojas de pasta filo, dejando que parte de las hojas salgan afuera de los bordes de la fuente. Ponemos 1/3 parte de la mezcla con arroz. Ponemos otra ¼ parte de la pasta filo , de nuevo arroz. Repetimos y terminamos con pasta filo, cubrimos con los borde que salían de la fuente, untamos con huevo. Cocinamos en horno a 180C unos 40min

fuentes de información:

bulgariatravel.org

wikipedia