Асоциация Малага-България 2010 организира курс по традиционна българска кухня
Този курс дава възможност да се запознаете с най-добрите ястия от традиционната българска кухня в една приятна и забавна атмосфера.
УРОК 1 – БАНИЦИ
Ще обясним рецептите стъпка по стъпка, след което ще има дегустация и урок по български народни танци.
Място: Centro Social “R.G.Luna” c/ “Virgen de la Candelaria”, N2, Málaga
Дата: 22.11.2014
Час: 10:00
Цена: 2 евро (вкл.дегустация и кафе или чай)
Заповядайте.
Уважаеми сънародници поместваме писмото от Елица Славчева-Първи секретар по трудови и социални въпроси Посолство на България в Мадрид
Уважаеми госпожи и господа,
Уважаеми колеги,
Бихме искали да Ви информираме, че в Посолството на България в Мадрид бе получено писмо от г-жа Бланка Ернандес Оливер, Delegada del Gobierno para la Violencia de Generо, в което се съдържа информация за мерките и дейностите, предприети от испанското правителство в борбата с насилието, основано на пола, и специално по отношение на жените-чужденки, жертва на насилие в Испания.
Една от основните цели на Закона за мерките за пълна закрила срещу насилието, основано на пола и на Националната Стратегия за премахване насилието, основано на пола (2013-2016), е обществото да се запознае с този проблем и да се прекрати мълчанието-съучастник на малтретирането. Стратегията съдържа специален раздел на жените-имигранти, имайки предвид, че според изследване от 2011 г., тази категория жени страдат в по-голяма степен от насилие, основано на пола, отколкото останалите жени. Националната стратегия предвижда редица
конкретни мерки в областта на здравеопазването и социалната политика, както и действия за повишаване на обществената чувствителност към насилието, и за информиране относно правата и средствата за защита на жените-жертви.
Във връзка с горното, Ви изпращаме линкове с информация по темата, вкл. текста на самата Стратегия:
https://www.msssi.gob.es/ssi/violenciaGenero/home.htm
https://www.msssi.gob.es/ssi/violenciaGenero/Recursos/MujeresExtranj/Impresos/home.htm
Бихме искали специално да Ви обърнем внимание, че формуляра на молба за налагане на спешни мерки и формуляра за кандидатстване по Програмата за активни доходи /Renta Activa/ са преведени и на български език.
Приложени, Ви изпращаме също:
– Наръчник за правата на жените, жертви на насилие, на български и испански,
– Логото на кампанията.
Моля за Вашето съдействие за разпространение на информацията сред българската общност, чрез ръководените от Вас асоциации/организации.
С предварителна благодарност и с уважение,
Елица Славчева
Първи секретар
Служба по трудови и социални въпроси, Посолство на България в Мадрид
тел. 918 511 603сссс
26 Октомври – Димитровден
На този ден имен ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита
Православната църква чества паметта на великомъченик Димитър Мироточиви Солунски. Той е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница . Преди още да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. Свети Димитър е един от любимите светци на българина.
Според народните представи от Димитровден започва зимата; народната поговорка гласи: “Георги лято носи, Димитър – зима”. Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. “Дойде ли Димитровден, идва и снегът” – казват българите. Затова на този ден стопаните прибират ралата си на сухо под стрехите и подреждат дървата си за огрев.
От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден, така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер. Като времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято“. Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник е и на ковачите, техниците, инженери те и металурзите.
От Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници” от следващия ден и продължават 3 дни. През това време жените не трябва да подхващат женска работа – да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината. И за мъжете има някои забрани през тези дни – да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.
На Димитровден започват годежите и сватбите,правят се събори, момите извиват сглядно хоро пред погледите на ергените и техните родители. Така възрастните избират своите бъдещи снахи.
Обредна трапеза: курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква
Поверия за Димитровден
В старопланинските райони стопаните следят на Димитровден “полазника” /подобно на Игнажден/ , т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че идващата година ще е здрава и изобилна.
Ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Източници- imen-den.net, wikipedia, hera.bg, bnr.bg
Рецепти
Овнешки гювеч
1 кг овнешко месо
4-5 домата
3-4 зелени пиперки
2 патладжана
150 г бамя
4-5 картофа
150 грама зелен фасул
4 глави лук
1-2 люти чушлета
150 мл олио
1 ч.л черен пипер
магданоз
сол
Предварително нарязваме и посоляваме патладжана за да се отцеди горчивия сок. Месото измиваме, подсушаваме и нарязваме на парчета. Посоляваме нареждаме в пръстен гювеч добавяме мазнина и запържваме. Всички зеленчуци се нарязват и заедно с патладжана се запържват също. Добавя се топла вода, черен пипер и сол на вкус. Печем на слаба фурна докато изври водата като по време на печенето разбъркваме 1-2 пъти. След изваждане от фурната поръсваме със ситно нарязан магданоз.
Печени ябълки
1-1.500 кг ябълки
200 г захар
8 с.л орехи – смлени наедро, стафиди по желание
1/2 ч.л канела
Ябълките измиваме добре и почистваме около семеника с помоща на ножче и лъжичка, с която издълбаваме, като оставяме дъното. Нареждаме ябълките в тавичка. Всяка една, пълним със смес от орехите, стафидите, захарта и канелата. От време на време заливаме с ароматния сос, които се получава при печенето. Сервираме студени, поляти със соса.
Гълъбина Първанова – ръководител на ПБНУ „Родина“- пред радио Татковина
На 4.10.2014 за трета поредна година Първо българско неделно училище ”Родина” – гр. Малага, към Асоциация “Малага-Българиа 2010”, което е единствено в Андалусия, отвори врати. Радостни и щастливи, че отново са у дома, учениците се запознаха с новите си другарчета и споделиха ваканционните си преживявания. Тържеството за началото на учебната 2014/2015 бе открито и водено от ръководителя на училището г-жа Първанова. След представяне на учителския екип започна училищната програма. На това тържество всички за първи път чухме химна на училище “Родина” с автор Желязко Георгиев. Учениците поздравиха присъстващите с песни и стихотворения. Всички заедно – ученици, родители, и гости, изпяхме “Високи, сини планини” и “Моя страна, моя България”. Празничното настроение завладя малки и големи, не липсваха и сълзи от вълнение… Гости на тържеството бяха представители на испанската асоциация АVV CARRANQUE. Кратки приветствия поднесоха председателят на Асоциация ”Малага-България-2010″ г-жа Петранка Костадинова и председателят на АVV CARRANQUE г-н Мигел Руеда, както и отец Тарас – свещеник на украинската църква в Малага, който по православен обичай благослови всички, като пожела българското училище да се развива все така успешно. Иззвъня училищният звънец. По български обичай децата минаха под красивия венец от цветя и опитаха от вкусната питка, потопена в мед. След което учители, деца и родителите се отправиха към класните стаи. Оживлението беше голямо. Училище “Родина“ в Малга пораства всяка следваща година. Нашите ученици вече наброяват 54 и обхващаме не само децата от Малага, но и много ученици от областта – Естепона, Сан Педро, Марбея, Кадис, който е на над 200 км разстояние от Малага. Затова сме много благодарни на родителите. Това е едно огромно усилие от страна на всички – време, паричен ресурс, отговорности. Но само като видим светналите лице и грейналите очички, всичко това се забравя. Това пък за всички нас – учители и членове на асоциацията, е стимул за работа. Тази година имаме една Подготвителна група, 1 първи самостоятелен клас, смесен 2-4 клас с 18 деца, самостоятелен 3 и смесен 5,7 и 8 клас. Преподавателският екип – Юлианна Димитрова, Виргиния Йорданова, Елена Иванова, Мария Георгиева и Гълъбина Първанова, е много добре подготвен и създава базата за доброто обучение на децата. За първи път тази година въведохме музикално междучасие. Нашата колежка и майка, Таня Панчова, завършила класическа музика, започна безвъзмездно да дава тези часове. В часовете по извънкласна дейност Народни танци има най-много деца, над 20. За голяма част има носии, а за другите подготвяме поръчката. Има още две извънкладни дейности – театър и етнография. Това беше началото на тази учебна година, зад което се крие трудът на много българи – съмишленици, които живеем тук, в Малага, а така също и наши сънородници, които ни подкрепят. Само няколко дни преди училищното тържество пристигнаха 8 големи кашона с книги от България, събрани при акция от община Севлиево за събиране на книги за българите, живеещи в Малага. Благодарим на севлиевци, на организаторите, както и на Вили Винева, която бе основен инициатор на акцията. Благодарим на всички българи, които допринасят за обогатяване на библиотечния фонд със своите дарения. Какво представлява проектът “ Помощ чрез четене”? Той се осъществява по инициативата на Асоциация „Малага-България 2010” съвместно c Асоциацията на съседите от Каранке под егидата на кметство – гр. Малага. В него вземат участие Първо българско неделно училище “Родина” и училищата “Сиудад де Попайан” и “Доминго Лозано”от кв. Каранке -Малага. Това е един проект, създаден за деца и подрастващи, който си поставя за цел да създаде навичност за четене на книги, изграждане на читателска култура чрез водене на читателски дневник и развиване на емоционално съпреживяване и откриване на истинските човешки ценности. Освен това проектът има и социална насоченост. За всяка прочетена книга децата получават виртуални кредити, които впоследствие се превръщат в реални пари. Всяко дете участва със събраните от него средства в благотворителни акции. Благотворителни организации, избрани да получат събраните средства от учениците, са: Организация за защита на животните – Малага, културна асоциация „Клоуни в болниците”, асоциация „Независим живот” и благотварителна инициатива „Българска Коледа”. След лятната ваканция много деца донесоха своите читателски дневници, следва написване на съчинение или рисунка, като с творбите на участниците ще се направи изложба, а най-добрите ще получат своите награди. На 5.10.2014 на българската общност в Малага гостува г-жа Мадлен Алгафари, психолог, психотерапевт, творец. Срещата-разговор на тема: “Народопсихологията на българина”, организирана от Асоциация “Малага-България 2010” по инициатива на г-жа Петранка Костадинова, се проведе в културен център ”Р.Г.Луна”- Каранке, и привлече вниманието на много българи. Имаше много въпроси, свързани с проблемите при възпитанието на нашите деца, имайки впредвид, че те живеят в двуезична среда. От особена важност беше обяснението на г-жа Алгафари,че за психическото здраве на едно дете е от изключително значение познанието и изучаването на родния език, което е свързано с неговата идентификация, усещане за принадлежност и корени.Полезно за родителите на децата, посещаващи българските училища в чужбина, бяха темите: 1.Как да възпитаме у децата добро самочувствие,за да избегнем неминуемите проблеми, възникващи в последствие поради липса на такова 2.Как да ограничаваме и поставяме необходимите граници, без да критикуваме личността на детето 3.Как да възпитаваме детето, избягвайки момента на насилие 4. Как да се борави интелигентно с новите технологии5.Общуване на децата помежду си. Времето за съжаление беше малко и разговорът остана да бъде продължен за следваща среща. Г-жа Алгафари дари по един екземпляр от всяка своя книга на българската библиотека в Малага, за което изказваме искрена благодарност. Така живевем ние, една голяма група българи ов Малага и околността. Станали сме по българи, организираме се, учебната година току-що е започна, а вече времето не ни стига и ни притиска. Най-хубавото е, че успяхме да направим добър екип – училище, асоциация, родители. Много ни помага подкрепата, която имаме, както от страна на българското правителство, Министерството на образованието, ДАБЧ, АБУЧ, така също и на испанските институции – нашите партньори от Каранке, кметство Малага, общинските власти, а чрез вашето радио “ Татковина” много колеги ще могат да чуят за нас. Мисля, че идва времето все повече да се обединяваме българите зад граница в името на нашите деца и нашата България. Благодарим на всички, които с труда си, мислите си и действията помагат да го има българско училище в Малага, Испания, с името “ Родина”. А сега е време за работа – В края на годината приключва проектът „Помощ чрез четене“. С рисунките и съчиненията на нашите деца ще бъде направена изложба. Още от сега се вълнуваме кой ще събере повече точки, защото това е ще бъде нашата помощ за Българска коледа. За нашите испански приятели учениците от кръжока Етнография ще изработят и подарят макети на 2 възрожденски къщи. Скоро след това ще бъде Коледното тържество, на което главни герои пак ще бъдат нашите български деца. А за февруари членовете на Асоциацията са замислили организирането на Български дни, където участници ще бъдат и нашите ученици. До нови срещи, приятели. За всичко това ще ви разкажем в следващите срещи.
http://www.tatkovina.com/correspondentnews&id=710
Йоан Рилски /Иван Рилски/ –покровител на българския народ и патрон на българските будители.
Рoден е според житиеписците в село Скрино край Кюстендил, вероятно през 876 г., и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927–969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври.
Житията му посочват, че до 25-годишна възраст Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.
Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
Умира на 18 август 946 г. на около 70 годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес.
Рилски манастир
Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра – недалеч от мястото на първоначалното му изграждане. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България — 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят. В магерницата се е приготвяла храната за монасите.
Манастирът „Свети Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски (според някои автори от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата има параклис „Св. Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на 14 век.
Цар Иван Шишман (1371-1393 г.) издава на 21 септември 1378 г. Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им.
Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на велики български революционери, сред които Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.
През 1778 г. манастирът „Св. Иван Рилски“ става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който през 1816-1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. През 1840 година е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев.
Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.
Рилският манастир е един от най-значимите културни, исторически и археологични паметници в България, символ на България, на българщината и славянството, включен е в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО
Рецепти
Гювеч по манастирски
2 ч.ч. ориз
1 глава кромид лук
1 морков
400 г гъби печурки
1 ч.ч. печени червени чушки
½ ч.ч. маслини без костилки
1 стрък ориз лук
2 с.л. олио
Смлян черен пипер и сол на вкус
2-3 стръка магданоз
Кромид лукът се нарязва на ситно, бялата част на праз лука, морковът се настъргва на едро ренде и се задушават в загрятото олио в дълбок тиган с капак. Добавят се гъбите нарязани на ситно, като се оставят настрани няколко по-хубави, които се нарязват на тънки филийки и се оставят настрани. Добавяме нарязаните гъби към лука и оставяме да се задушат. Добавяме предварително сварения ориз.Добавяме нарязаните на ситно червени печени чушки и маслини без костилки, нарязаната зелена част на праз лук. Разбъркваме и овкусяваме със смлян черен пипер, сол, нарязан на ситно магданоз, зелен лук. Разпределяме ориза в купичка и обръщаме в чиния. Оставените гъби подреждаме в намаслен тиган с незалепващо покритие и ги запичаме от двете страни до готовност. Подреждаме отгоре върху ориза и поднасяме поръсено с нарязан магданоз
Боб по манастирски
50 гр.лук
50 мл. олио
100 гр.домати
150 гр.моркови
100 гр.червени чушки
5 бр.люти чушлета
150 гр.фасул зрял
1/2 гл.целина
2 с.л.магданоз пресен
1 ч.л.джоджен сушен
Почистеният и измит фасул се накисва в студена вода за 10-12 часа, след което отново се измива, залива се с вода и се вари на умерен огън. Прибавят се олиото, лукът, морковите и целината, нарязани на дребно.По-късно се слагат чушките, също нарязани на дребно.Към края на варенето се прибавят обелените и нарязани на дребно домати и джоджен на вкус. Готовата чорба се посолява и се поръсва със ситно нарязан магданоз.
Източници.уикипедия, кulinar.bg, gotvarstvo.bg, gotvach.bg
ПЕТКОВДЕН
На 14 октомври църквата почита Света Параскева или още наричана Света Петка. Този ден обаче е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата и зимните празници. Светицата се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания Света Петка е покровител на раждането, на децата и на плодовитостта, както при хората, така и при животните. Tя е особена почитина от българките.
Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. До тогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, за това и народа казва „ На Петковден ралото да ти е под стрехата”.
Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни, известно сред народа като “мърлене” или “овча сватба”. Докато трае заплождането, жените не бива да подхващат никаква работа – не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък.
Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл съответстващ на Мръсните Погани дни. Тези дванадесет дни наричани още „вълче или вампирско погано“ представляват сакрална граница между старата и новата година. В тези дни, чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен.
На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големия наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредния хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.
На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, ястия и баници с праз, обредни хлябове.
Рецепти
Сарми с агнешко
600 г смляно агнешко месо от бута
1 вр. пресен лук
80 г ориз, сварен в 100 мл вода
6 с.л. зехтин
1 бр. яйце
1 с.л. джоджен, нарязан на ситно
1 ч.л. черен пипер
50-60 бр. лозови листа
За соса:
200 г кисело мляко
2 бр. яйца
1 ч.л. препечено брашно
сол
В мазнината се задушава лукът с 1 с.л. вода, като изври водата се прибавя месото, ориза и пипера. Посолява се на вкус. Отстранява се от огъня и се прибавя разбитото яйце и джоджена.Листата предварително се бланшират в кипяща подсолена вода. Съединяват се 2 по 2 и се завиват с месото. Лъскавата страна трябва да остане навън. Сармите се подреждат в тенджера, притискат се с чиния, заливат се с бульон и се варят на тих огън. За соса, яйцата се разбиват с брашното на водна баня докато се посгъстят, прибавя се млякото и се отделя от огъня. Сармите се заливат със соса и се поднасят с пресен джоджен.
Пита с праз
300 г брашно
1/2 ч.л. сода
100 мл вода
100 мл олио
600 г праз
250 г сирене
3 с.л. кисело мляко
2 бр. яйца
От брашното, содата, водата и сол се омесва твърдо тесто, което се оставя на студено 1 час. Празът се нарязва на ситно и се задушава в мазнината до омекване, охлажда се и се разбърква със сиренето, яйцата и киселото мляко. Тестото се разстила в намазнена тава, като се издърпват краищата до ръба. Запича се леко. Изсипва се плънката и се пече още 30 минути в умерена фурна.
Тиква с мляко
1 кг тиква,
1 л.мляко, 4 яйца,
1 ванилия,
200гр захар
Нарязваме тиквата на кубчета, поръсваме с 4-5 л.захар и запичаме 20 мин на 180С. Разбиваме яйцата с млякото и захарта и ванилията, заливаме тиквата със сместа и печем до готовност.
На 4.10.2014 за трета поредна година Първо българско неделно училище ”Родина” – гр. Малага, към Асоциация “Малага-Българиа 2010”, което е единствено в Андалусия, отвори врати. Радостни и щастливи, че отново са у дома, учениците се запознаха с новите си другарчета и споделиха ваканционните си преживявания. Тържеството за началото на учебната 2014/2015 бе открито и водено от ръководителя на училището г-жа Първанова. След представяне на учителския екип започна училищната програма. Учениците поздравиха присъстващите с песни и стихотворения. Всички заедно – ученици, родители, и гости, изпяхме “Високи, сини планини” и “Моя страна, моя България”. Празничното настроение завладя малки и големи, не липсваха и сълзи от вълнение…
Гости на тържеството бяха представители на испанската асоциация АVV CARRANQUE. Кратки приветствия поднесоха председателят на Асоциация ”Малага-България-2010″ г-жа Петранка Костадинова и председателят на АVV CARRANQUE г-н Мигел Руеда, както и отец Тарас – свещеник на украинската църква в Малага, който по православен обичай благослови всички, като пожела българското училище да се развива все така успешно.
Иззвъня училищният звънец. По български обичай децата минаха под красивия венец от цветя и опитаха от вкусната питка, потопена в мед. След което учители, деца и родителите се отправиха към класните стаи.
На 5.10.2014 на българската общност в Малага гостува г-жа Мадлен Алгафари, психолог, психотерапевт, творец. Срещата-разговор на тема: “Народопсихологията на българина”, организирана от Асоциация “Малага-България 2010” по инициатива на г-жа П.Костадинова, се проведе в културен център ”Р.Г.Луна”- Каранке, и привлече вниманието на много българи. Г-жа Алгафари прочете извадки от своите книги, сподели свои мисли и преживявания, отговори на въпроси. Времето за съжаление беше малко и разговорът остана да бъде продължен за следваща среща.
Авторката представи своите произведения и дари по един екземпляр от всяка своя книга на българската библиотека към Асоциация “Малага-България 2010”, за което изказваме искрена благодарност.
Днес 04.10.2014г. ПБНУ “Родина“ гр.Малага ще отвори врати, за да посрещне своите усмихнати ученици. Заповядайте на тържеството!
НА ДОБЪР ЧАС МИЛИ ДЕЦА!
Училище “Родина” нас събира
усмивка всеки тук намира
знанието в нас вечно остава
за мечтите детски няма забрава
Припев:
На Сервантес в страната живеем
и нека ЗАЕДНО всички запеем
за тази земя малка и далечна
ти Българийо – красива и вечна
Учителските думи мъдри, мили
в трудностите те ни дават сили
училище ти наше – дом на светлина
прозорец към бъдеще и към света
автор: Ж. Георгиев