26 Октомври – Димитровден
На този ден имен ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита
Православната църква чества паметта на великомъченик Димитър Мироточиви Солунски. Той е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница . Преди още да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. Свети Димитър е един от любимите светци на българина.
Според народните представи от Димитровден започва зимата; народната поговорка гласи: “Георги лято носи, Димитър – зима”. Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. “Дойде ли Димитровден, идва и снегът” – казват българите. Затова на този ден стопаните прибират ралата си на сухо под стрехите и подреждат дървата си за огрев.
От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден, така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер. Като времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято“. Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник е и на ковачите, техниците, инженери те и металурзите.
От Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници” от следващия ден и продължават 3 дни. През това време жените не трябва да подхващат женска работа – да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината. И за мъжете има някои забрани през тези дни – да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.
На Димитровден започват годежите и сватбите,правят се събори, момите извиват сглядно хоро пред погледите на ергените и техните родители. Така възрастните избират своите бъдещи снахи.
Обредна трапеза: курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква
Поверия за Димитровден
В старопланинските райони стопаните следят на Димитровден “полазника” /подобно на Игнажден/ , т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че идващата година ще е здрава и изобилна.
Ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Източници- imen-den.net, wikipedia, hera.bg, bnr.bg
Рецепти
Овнешки гювеч
1 кг овнешко месо
4-5 домата
3-4 зелени пиперки
2 патладжана
150 г бамя
4-5 картофа
150 грама зелен фасул
4 глави лук
1-2 люти чушлета
150 мл олио
1 ч.л черен пипер
магданоз
сол
Предварително нарязваме и посоляваме патладжана за да се отцеди горчивия сок. Месото измиваме, подсушаваме и нарязваме на парчета. Посоляваме нареждаме в пръстен гювеч добавяме мазнина и запържваме. Всички зеленчуци се нарязват и заедно с патладжана се запържват също. Добавя се топла вода, черен пипер и сол на вкус. Печем на слаба фурна докато изври водата като по време на печенето разбъркваме 1-2 пъти. След изваждане от фурната поръсваме със ситно нарязан магданоз.
Печени ябълки
1-1.500 кг ябълки
200 г захар
8 с.л орехи – смлени наедро, стафиди по желание
1/2 ч.л канела
Ябълките измиваме добре и почистваме около семеника с помоща на ножче и лъжичка, с която издълбаваме, като оставяме дъното. Нареждаме ябълките в тавичка. Всяка една, пълним със смес от орехите, стафидите, захарта и канелата. От време на време заливаме с ароматния сос, които се получава при печенето. Сервираме студени, поляти със соса.
El 26 de octubre la iglesia
ortodoxa conmemora la muerte del mártir San
Demetrio de Salónica, que vivió en el siglo III. Hijo del
gobernador de Salónica, le sucedió en el puesto, desde
donde comenzó a predicar la fe cristiana por lo que fue e
encarcelado y asesinado con una lanza.
Según las creencias populares, San Demetrio y San
Jorge eran hermanos. Demetrio, el mayor, cabalgaba a
un caballo rojo, y era el señor del invierno. De
su barba blanca caían los primeros copos de nieve. El proverbio
popular dice: «San Demetrio trae consigo el invierno,
y San Jorge el verano».
El día de San Demetrio se celebran fiestas en muchos pueblos,
se baila horo –baile típico búlgaro y se eligen las
novias. Se consumen comidas que
tienen como ingredientes la carne de cordero, manzanas asadas, pastel de
manzana, calabaza, cocido de pollo.
En el Día de San Demetrio se practica еl rito de adivinar la suerte por el primer huésped que entra en la casa. Si el visitante es un hombre bueno el año será sano y próspero. Si en este día la luna está llena, las colmenas se llenarán de miel, y los corrales, de corderos.
El santo es patrón de los constructores.
Receta
Manzanas asadas
1-1,5 kg de manzanas, 200g de azúcar, 8 cucharadas de nueces molidas, ½ cucharadita de canela, pasas -opcional
Lavamos las manzanas, abrir una tapita en la parte del tallo, limpiar las semillas, rellenar con mezcla da azúcar, nueces, pasas y canela y hornear.
