Асоциация "Малага-България 2010"

На 30 ноември православните християни отбелязват деня на свети Андрей. Той е наричан още Първозвани, защото пръв сред дванайсетте апостоли е повикан да тръгне след Исус Христос.Умира в гръцкия град Патра, разпънат на кръст, с формата на буквата Х, наречен по-късно в иконографията “Андреев”.

Както повечето църковни празници, и Андреевден е свързан с последователността на сезоните – в народните обичаи той символизира началото на зимата. Народът вярва, че от този момент нататък денят започва да расте – макар и колкото зърно.

Традициите, свързани с Андреевден се въртят все около надеждата за по-лека зима, за запазване на реколтата и щедра предстояща година. Зърнените храни като символ на плодородието са главно присъстват на обредната трапеза. Вечерта преди празника се приготвят ястия от боб, леща, жито, булгур, царевица или всичко, което се сее на полето. Всички в къщата трябва да опитат от тях, дава се дори и на домашните животни. На утринта част от сварените зърна се хвърлят в комина, за да станат високи посевите.

Според преданието мечка изяла вола, с който свети Андрей обработвал нивата си. Разгневен обаче той уловил звяра и го впрегнал в ралото. Оттогава се вярва, че свети Андрей е повелител на дивите животни и се явява пред хората, яхнал мечка, за да прогони зимата и дългите нощи. В тази връзка, когато се хвърлят зърната в комина, се изричат и думите “на ти, мецо, варен кукуруз, че да не ядеш суровия”. У нас наричат Андреевден още Мечкинден. Младите невести също празнуват с благодатната надежда да родят здрави и хубави деца.

Рецепти

Плакия от леща

Продукти

500 гр .леща

150 гр. лук кромид стар

150 гр. моркови

250 гр. домати

10 ск. чесън стар

100 мл олио

1 ч.л. червен пипер

Лещата се залива със студена вода и се сварява на тих огън заедно с част от ситно нарязаните лук и моркови. Останалата част от ситно нарязаните лук и моркови се задушават в мазнината и малко вода заедно с чесъна. Прибавя се червения пипер, разбърква се и сместа се прибавя към лещата. Ястието се посолява, поръсва се с чубрица, разбърква се и се изсипва в тавичкa. Покрива се с кръгчета от доматите и се пече във фурна.

Коледните заговезни се нарича деня преди Коледните пости – 14 ноември. Той се смята и за последният ден, в който може да се блажи – т.е яде месо, яйца, млечни продукти.

По българска традиция в нощта на Коледни заговезни на трапезата се слага пиле с кисело зеле, тиквеник с повечко орехи и пълнени чушки с боб. Лъжицата, с която стопанката е сипвала от блажното ядене, скрива и не пипа чак до Коледа, когато пак се хапва блажно. Възможно е датата да съвпадне с дните от седмицата, в който се спазва строг пост (сряда и петък) и заговезните се случват на друга /предходната/ дата, както е тази година, затова те са на 13 ноември.

Пиле с кисело зеле

1 пиле
1 кисела зелка
1 ч. ч. ориз
олио
сол
черен и червен пипер
масло

Приготвяне:

• Нарязваме зелето, смесваме с ориза и слагаме в тава.
• Посипваме отгоре малко олио, наливаме 2-2,5 ч. ч. вода и хубаво разбъркваме.
• Измитото пиле намазваме с черен и червен пипер, посоляваме, слагаме го върху зелето и отгоре му нарязваме масло на малки парченца.
• Стараем се да покрием голяма част от пилето с маслото.
• Печем на 200 градуса за около 50 минути.

Пълнена тиква

1 средно голяма тиква
4 кутии локум
плодове по избор: ябълки, дюля, круша, орехи, стафиди, захар, мед
Приготвяне:

• На тиквата се отрязва капаче и вътрешността се издълбава с помощта на лъжица.
• Плодовете се нарязват на кубчета.
• Вътрешността на тиквата се намазва с мед.
• Започва да се реди в тиквата: плодове, орехи, стафиди, захар и локум.
• Локумът помага на плодовете да не паднат на дъното, след като се изпекат.
• Така се редят докато се напълни тиквата.
• Похлупва се с капачето, слага се в тава, налива се вода и се пече във фурна за около 2-3 часа при 200 градуса.
• При нужда се долива вода в тавичката и се покрива с фолио, за да не прегори.
• Сервира се, като се реже като диня, след като е напълно изстинала.

Източник. gotvetesmen.com