27 юли е празникът на свети Седмочисленици – Светите братя Кирил и Методий и техните пет ученици – Св. Климент, Св. Наум, Св. Сава, Св. Горазд и Св. Ангеларий. Всеки един от тях се чества поотделно, а на този ден, в деня на Успението на Св. Климент – всички заедно. Светите братя и техните ученици ни дадоха славянска писменост и подпомогнаха за разпостранението на християнската вяра. През 886 г. българският владетел Борис I посрещнал книжовниците и дал държавна подкрепа на тяхното дело. По негова заповед били създадени две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за превеждане от гръцки на старобългарски на християнската книжнина и за нейното разпространение, а също така и за подготовка на свещенослужители за младата българска християнска църква. Наум оглавил това в Плиска, а Климент бил изпратен да ръководи това в югозападните български земи с център Девол край Охрид. Така се създали нужните условия и за кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията бил заменен с народностния български език, разбираем за практически всички българи в онези времена. След приемането на християнството от Киевска Рус, сътворената от тях църковна книжнина налага старобългарския език като официален държавен и църковнослужебен език от Адриатика до Далечния Изток. Като народен празник Св. Седмочисленици биват празнувани основно в западнобългарските краища.
В същия ден се чества Св.Пантелей. Пантелеймон е живял през 3 и 4 век от Никомедия (днес Измит). Според житието му Пантелеймон е роден като езичник и носел името Пантолеон (от гръцки: “лъв във всичко”). Учил медицина при известния за времето си лекар Ефросин и станал придворен лекар. Впоследствие приема християнството и новото си име Пантелеймон (“всемилостив”). Отказал да се кланя на езическите богове и страдал за христовата вяра.Заради дейността си приживе се вярва, че Свети Пантелей е закрилник на лекарите и акушерките и покровителства болните.
Едно от най-разпространените вярвания, свързани с този ден, е че на Св. Пантелей лястовиците и щъркелите отлитат за топлите страни или „се събират да пътуват”. Близко до това е вярването, че този ден е щастлив за пътуване: онзи който има да пътува далеко, добре е да тръгне на Св. Пантелей, та да му е леко пътуването. В основата на тези вярвания лежи народното тълкуване на името „Пантелеймон”. То е гръцко име и за първите славяни-християни не е било понятно. Българинът го е свързвал с „път”, откъдето идва и изразът „Пантелей-пътник”. Това свързване на Пантелей с думата път е станало след X и XI в., когато думата „път” е звучала „пант”.
На много места на този ден стават големи събори и панаири. Такъв е съборът в с. Бояна край София, който е във връзка с боянската църква Св. Николай – Св. Пантелеймон – паметник, включен през 1979 г. в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО
Летни рецепти
Кюфтета от тиквички
1кг тиквички, 2 бр. яйца, 3-4 с.л. брашно, 250 г краве сирене, 1/2 връзка магданоз, 1/2 връзка копър, 500 г кисело мляко, 5-8 скилидки чесън, олио за пърженето.
Тиквичките се обелват и се настъргват на едро ренде, посоляват се и се изстискват от водата. Към тях се прибавят яйцата, брашното, магданозът и копърът, нарязани на ситно, и натрошеното сирене. С голяма супена лъжица се изсипва смес в сгорещената мазнина и се изпържват кюфтетата. Поднасят се топли с кисело мляко, разбито със счукан чесън.
Чушки с доматен сос
12 чушки, ½ ч. ч. олио, 4 скилидки чесън, нарязани на ситно, 600 г домати, обелени и нарязани на малки кубчета, 2 с. л. нарязан магданоз, сол на вкус
Чушките се измиват и се изпичат и се обелват. По желание се се изпържват от двете страни в сгорещеното олио.
В горещата мазнина се слага чесънът, разбърква се няколко секунди, докато стане ароматен, като се внимава да не почервенява. Слагат се доматите и сосът се оставя да поври , докато се посгъсти. Добавят се магданозът и се подправя със сол. След още 4-5 мин. сосът се отстранява от огъня. Чушките се подреждат в кръг в дълбока чиния и се заливат със соса.
