Честита поощрителна награда за дуета Лора Пейчева 9 г. и Кристина Иванова 10 г. от ПНБУ „Родина”, Малага, Испания в шестото издание на конкурса по пеене за деца и юноши от българските общности в чужбина „Прехвръкна птичка” 2015 г., организиран от Държавна агенция за българите в чужбина.
http://www.aba.government.bg/?show=konkursi&nid=1662
И тази година от 01 до 03.05 Асоциация ‘Малага-България-2010’ бе участник в Седмицата на културите и сътрудничествата , която се организира ежегодно от кметството на град Малага и дава възможност на различни асоциации да покажат бита и културата на страната си . На нашия щанд представихме вкусни български баници, кексове, сладки, както и ръчно изработени художествени произведения. Представена бе изложба на предмети характерни за българския фолклор и занаяти. Павилионите бяха посетени от г-н Франсицко де ла Торе, който опита от поднесанета му от нас питка с шарена сол. На 3.05 на сцената на летния театър в центъра на Малага танцовият фолклорен състав ‘Български ритми’ заедно с детският състав за народни танци Звездици към ПБНУ “Родина” развълнува сърцата ни. Децата от ПБНУ “Родина” ни зарадваха с прекрасните си изпълнения на „Пътнико свиден” и “Роклята на мама”. Накрая се изви общо българско хоро.
На 16 и 17 май се включихме в Седмицата “Майски кръстове” на Район 6 на град Малага , представихме информационен щанд и отново състав „Български ритми” представи родния фолклор.
Дойде и най-очаквания празник от всички. На 23 05 2015г от 12.30 часа в ПБНУ ‘’РОДИНА’’ се проведе тържество послучай 24 май –Деня на българската просвета и култура и на светите братя Кирил и Методий. Приятната и спокойна атмосфера създаде весело настроение,много радост и нестихващи аплодисменти. Герои на този ден бяха всички ученици на българското училище. Радостни и щастливи те показаха завиден талант в театралното и танцово изкуство, представиха постановка по приказката “Косе Босе”, пяха любими български училищни песни, между които разбира се и “Върви народе възродени “, не липсваха и народните танци.
Благодарим Ви деца, родители, учители и приятели за хубавия празник.
Както знаете на 24 май 2015 г. в Рим бе организирана среща на представители на българските училища от по света с посещение на гроба на Св Кирил.Наш представител беше госпожа Гълъбина Първанова -ръководител на ПБНУ“Родина“ гр. Малага.
На 24 май обявихме и резултати от I конкурс за детска рисунка “ МОЯТ ЛЮБИМ ГЕРОЙ ОТ БЪЛГАРСКА ПРИКАЗКА ИЛИ ОТ КНИГА НА БЪЛГАРСКИ АВТОР” 2015г , ПОСВЕТЕН НА 24 МАЙ., OРГАНИЗАРАН ОТ АСОЦИАЦИЯ “МАЛАГА-БЪЛГАРИЯ 2010” И ПБНУ “РОДИНА”, ГР.МАЛАГА, ИСПАНИЯ
В КОНКУРСА СЕ ВКЛЮЧИХА 16 УЧИЛИЩА ОТ БЪЛГАРИЯ И ЧУЖБИНА И УЧАСТВАХА НАД 100 ДЕЦА ОТ 4 ДО 15 ГОДИНИ.
Картините бяха подредени в изложба на 23 май 2015г. в сградата на ПБНУ,, Родина” – Малага.Изказваме благодарност на всички деца участници и на техните ръководители , както и на журито в състав:
Г. Първанова, учител по български език и литература в ПБНУ „Родина”
М. Линева, ръководител на Детски клуб по рисуване “Слънца”, Марбея
М. Георгиева, учител на начален курс в ПБНУ „Родина”
Държавната агенция за българите в чужбина осигурява групови награди – книги – за всяко българско училище в чужбина участващо в конкурса.
Всяко наградено дете получава грамота и книжка от български автор осигурени с помощта на д-р Р. Георгиева.
Искрено благодарим за оказанато съдействие.
УБЕДЕНИ СМЕ , ЧЕ ГОЛЯМАТА НАГРАДА ЗА ДЕЦАТА Е , ЧЕ СЕ ЗАПОЗНАВАТ С БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА И ФОЛКЛОР
oт ръководството
УВАЖАЕМИ ПРИЯТЕЛИ,
ЗА НАС Е УДОВОЛСТВИЕ ДА ОБЯВИМ РЕЗУЛТАТИТЕ И
НАГРАДИТЕ ОТ ПЪРВИЯ КОНКУРС ЗА ДЕТСКА РИСУНКА
„МОЯТ ЛЮБИМ ГЕРОЙ ОТ БЪЛГАРСКА ПРИКАЗКА ИЛИ ОТ КНИГА НА БЪЛГАРСКИ АВТОР” 2015г , ПОСВЕТЕН НА 24 МАЙ –ДЕН НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И НА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА.
OРГАНИЗАТОР АСОЦИАЦИЯ “МАЛАГА-БЪЛГАРИЯ 2010” И ПБНУ “РОДИНА”, ГР.МАЛАГА, ИСПАНИЯ
възрастова група 4-6 год.
1 награда – гр. Мадрид , НБУ,, Азбукарчета,, – НИКОЛ ТОДОРОВА
1 награда –гр. Сунгурларе, СОУ ,,Христо Ботев,,
АЛЕКСАНДРА КОСТОВА ГЪРГОВА
2 награда – гр. Троян ЦДГ ,,Синчец,,- РАЛИЦА ХРИСТОВА ЙОВЧЕВСКА
2награда – гр. Чирпан ЦДГ ,, Слънце,,
– РОСИЦА ЕНЧЕВА
3 награда
БНУ „ХРИСТО БОТЕВ”- Алкала де Енарес към Асоцаиция Т.А.Н.Г.Р.А.
АЛИНА ДОРОЩУК
3 награда – Училище на български език ,,Св. Св. Кирил и Методий”, Асоциация “Марбея-България 2013”
РАЯ КЪНЧОВА
възрастова група 7 – 10 год.
1 награда – гр. Пловдив, СОУ ,, Св. Константин Кирил Философ,,
ГЕНО ПЕТРОВ ЦВЕТКОВ
2 награда – гр. Малага, ПБНУ,, Родина
КАЛОЯН ДИМИТРОВ
2 награда – гр. Пловдив, СОУ ,, Св. Константин Кирил Философ”
БОЖИДАР БРЪМБАРОВ
3 награда – гр. Добрич, СОУ ,,Димитър Талев,,
ДЕНИС БЕЙНУР АПТУЛА
3 награда, гр. София , СОУ “Иван Богоров”
ГАБРИЕЛА БЕЛЧЕВА
възрастова група 11 – 14 год.
1 награда Национален дворец на децата – София
ПЕТЯ ИВАНОВА
2 награда гр.София, 51 СОУ,, Елисавета Багряна,,
ЕЛИЦА ГАНЕВА
3 награда гр. Хасково , ОУ “Н.Вапцаров”
ФАТМЕ ГЮНАЙ ХАСАН
3 награда гр. Попово, Дом на културата
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
възрастова група 15 – 18 год.
1 награда Национален дворец на децата – София
АЛЕКСАНДРА ПАНТЕЛЕЕВА
2 награда, гр. ЧИРПАН, СОУ ‘’П.К.Яворов”
ДАНИЕЛ КИРОВ
Получихме над 100 картини от следните училища и кръжоци
гр. Мадрид , НБУ,, Азбукарчета
гр. Сунгурларе, СОУ ,,Христо Ботев,
Национален дворец на децата – София
гр. Попово, Дом на културата
гр. Хасково , ОУ “Н.Вапцаров”
гр.София, 51 СОУ-во ,, Елисавета Багряна,,
гр. Добрич, СОУ ,,Димитър Талев,,
гр. Малага, ПБНУ,, Родина,
гр. Пловдив, СОУ ,, Св. Константин Кирил Философ”
БНУ „ХРИСТО БОТЕВ„, Асоцаиция Т.А.Н.Г.Р.А.
Училище на български език ,,Св. Св. Кирил и Методий”, Асоциация “Марбея-България 2013”
Детски клуб по рисуване “Слънца”, Марбея
гр. Троян , ЦДГ ,,Синчец,,-
гр. Чирпан ,ЦДГ ,, Слънце,
гр. София , СОУ “Иван Богоров”
гр. Чирпан , СОУ ‘’П.К.Яворов
Картините бяха подредени в изложба на 23 май 2015г. в сградата на ПБНУ,, Родина“ – Малага.
Изказваме благодарност на всички деца участници и на техните ръководители , както и на журито в състав:
Г. Първанова, учител по български език и литература в ПБНУ „Родина”
М. Линева, ръководител на Детски клуб по рисуване “Слънца”, Марбея
М. Георгиева, учител на начален курс в ПБНУ „Родина”
Държавната агенция за българите в чужбина осигурява групови награди – книги – за всяко българско училище в чужбина участващо в конкурса.
Всяко наградено дете получава грамота и книжка от български автор осигурени с помощта на д-р Радка Георгиева.
Благодарим за съдействието.
Наградите ще бъдат изпратени по пощата на посочените от участниците адреси.
Пожелаваме много бъдещи творчески успехи .
От ръководството
24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост , ден на солунските братя Кирил и Методий. Светите братя Кирил и Методий – създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и за разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са за съпокровители на Европа заедно със Св. Бенедикт от папа Йоан Павел II.
Въздигането на Св.св. Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им има още през XII век.
Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен
В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий . Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. През 1857 година започва редовното отбелязване на празника на Светите братя Кирил и Методий в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на Светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901 г.
24 май като празник на Светите братя Кирил и Методий днес се отбелязва и в Русия (светски и църковно), Чехия, Република Македония (светски и църковно) и други славянски страни.
Ежегодно на 24 май българска държавно-църковна делегация се покланя пред гроба на св. Кирил в църквата „Св. Климент“ (San Clemente) в Рим, където български духовници извършват литургия, и е приемана от папата.
wikipedia
Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден е християнски празник. Той празнува момента, когато Исус Христос се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Възкресението, винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден /тази година на 21 май/.
Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето, което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.
Спасовден е професионален празник на хлебари, сладкари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.
В народните вярвания, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки. Празникът се тачи особено от бездетни жени, тъй като се вярва, че само срещу Спасовден те могат да се излекуват от безплодието.
Християнски традиции и народни вярвания се преплитат в хорските представи за свети Спас. Според някои той слиза от небето с житен клас в ръка, за да спаси земята и хората от огнените светкавици и гръмотевици . На този ден се почиства къщата, пренареждат се дрехите, слага се орехова шума срещу молци.
Св.Константин и Елена
21 май – църквата празнува в чест на Св Константин, най-значимият император в историята на християнството и в чест на неговата майка Елена
Константин (274—337) царувал в Рим и Византия – Цариград. По негово време през 313 г. се обявява свободата на християнската вяра.
Той свикал Първия вселенски събор в 325 година против ереста на Арий. Починал в 337 г. в Никомидия и бил поставен в златен ковчег в църквата „Св. апостоли“ в Цариград.
Майка му, царица Елена, живяла благочестиво и по неин почин бил открит Кръстът Господен на Голгота.
Това е денят на игрите върху жерава – нестинарство. Празникът отбелязва краят на пролетта и включва почистване на свешените извори, пиене на вода от тях за здраве, обредно хоро с икони, нестинарство и курбан с направа на голяма клада и оставяне на дарове на иконите на Св Константин и Елена с цел омилостивяване на злото.
Рецепта
Курбан чорба с овнешко
400 г овнешко месо, 2 картофа, 1 лук , 1 морков, 1 ч.л. черен пипер , 1 ч.л. кимион – по желание , сол
Овнешкото месо се нарязва на късове и се сварява в подсолена вода.
Прибавят се нарязаните на ситно лук и моркови, и нарязаният на кубчета картоф. Поръсва се със сол, черен пипер и кимион
Вари се, докато месото и картофите са напълно готови.
И тази година Асоциация ‘Малага-България-2010’ подреди български щанд в Седмицата на културата,която се проведе на 16 и 17 май. Танцовия състав ‘Български ритми’ към асоциацията участва в музикалната програма.Господин Франсиско Де Ла Торе-кмет на град Малага посети българския щанд и прояви интерес към забележителностите и историческите места в България. Поздравяваме и благодарим на всички,които помогнаха за осъществяването на това събитие, а на танцьорите пожелаваме успешно представяне
на предстоящите участия.
от ръководството 
ПБНУ “ Родина“ – Малага, ще чества Деня на българската просвета и култура и на Светите братя Кирил и Методий на 23 май 2015 г. от 12.30 ч. Концертът на нашите ученици ще бъде в актовата зала на културен дом Каранке. Заповядайте на празника.
Centro Municipal Rafael Gonzalez Luna
c/ Virgen de la Candelaria N2, Malaga
Днес православната църква почита Светите равноапостоли Кирил и Методий. Честит празник!
Гергьовден – 6 май. На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец. В иконите се изобразява на бял кон, пронизващ с копие змей – затова се нарича и Свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил славен военен стратег, умрял заради вярата. Българските легенди пък го представят като славен юнак, спасяващ девойка от ламята от долната земя. Затова светията се свързва с храбростта на армията, която празнува на същия ден.
Денят е обявен за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като Празник на овчаря.
В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните
Росата и водата[
В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Освен „къпането“ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. Както при росата, така и при измиването с вода съществува обичаят да се носи в къщи вода (на някои места тя се носи в пълно мълчание – т. нар. мълчана вода), с която се замесват обредните хлябове.
Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден е особено плодоносен.
Зеленината и обредите за плодородие
След къпането в росата, на връщане към домовете си хората берат свежи зелени клонки (здравец, бук, коприва, и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си.
На Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Освен люлеенето, почти из цялата българска етнична територия, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината.
Вярва се още, че както на Енъовден, така и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила и затова се берат и билки.
На този ден стопаните вземат първото червено яйце, боядисано по Великден, обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ, като вярват, че по този магически начин ще стимулират раждаемостта ѝ. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде пазят слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка На съдовете, в които доят овцете, се слага здравец, босилек и други зелени билки или се забождат раззеленени клони в средата на имота.
Обреди около животните и жертвеното агне
Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.
На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на по̀пас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват. Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец.Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.
Повсеместно разпространен из цялата българска етнична територия е обичаят на Гергьовден да се коли агне. Изборът на жертвеното животно е различен – някъде това е първото родено агне през годината, другаде – агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. Кръвта му се излива в течаща вода – за да не спира да тече берекета в къщата. Подобно на ритуала на Великден с първото яйце, с кръвта от агнето се мацват бузките на децата за здраве.
От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни.
Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети, или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.
Празничната трапеза
Тя обикновено е общоселска, на трапезата задължително присъства печеното агне и обредният гергьовски хляб, украсен с агънца, кошара, овчарска гега.
Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост).
След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата. На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празника. Пожелаваме си благополучие, здраве и щастие.
Гергьовден – това е също празник на Българската армия. В годините след Освобождението на България от турско робство, военните паради на този ден постепенно започнали да набират скорост и да се утвърждават като важен ритуал. На сутринта на площада пред Паметника на Незнайния воин в София президентът на страната, както и народът обикновено посрещат Парад на българската армия, а Глава на Българската православна църква освещава военните знамена. Половин час по-късно започва демонстрацията на военна техника и авиацията на площада на Александър Батенберг Първи в центъра на столицата на България.
Той е имен ден на носещите имената Георги,Гергана, Ганка,Ганя и Ганчо, Георгия и производните им имена.
Рецепта
Агнешко печено
¼ агне (плешка и ребра) нарязано на порции
½ връзка джоджен
1 с.л. чубрица
1 с.л. червен пипер
2 с.л. брашно
сол
черен пипер
олио
Начин на приготвяне:
Месото се нарязва на по-едри парчета. Всяко парче месо го насоляваме по отделно. В широка и плитка купа си приготвяме подправките ½ връзка пресен джоджен нарязан на ситно, 1 с. л. чубрица, 1 с.л. червен пипер, 2 с. л. брашно, черен пипер, 2-3 с.л. олио. Разреждаме с вода до толкова, че да се размие добре брашното и стане рядка към водна каша. Всяка порция месо я потапяме от всички страни да се покрие с кашата от подправки и подреждаме плътно в намаслена тава. Доливаме в тавата два пръста вода, покриваме с фолио и печем на 200 градуса точно два час. Малко преди да извадим месото махаме фолиото за да се запече отгоре. Подходяща гарнитура за агнешкото печено е ориз с гъби, а защо не и класическата от вчера дроб сарма. Да Ви е сладко.