НОВА ГОДИНА и ВАСИЛЬОВДЕН

Навсякъде по света началото на новата година е празник, на който всеки оставя зад гърба си несбъднатите мечти и създава нови. Новогодишната вечер събира цялото семейство, много роднини и приятели.Преди всички  да седнат на богатата и пищна празнична трапеза, най-възрастния човек прикадява ястията, а след това и цялата къща, за да прогони злите сили и духове. Готви се свинско с кисело зеле, пържоли, печена пуйка или петел, „кавърма”.Трябва да има в изобилие сурови плодове: ябълки, круши, грозде, портокали, мандарини и пр.Както на масата на Бъдни вечер, така и на Нова година трябва да има лук, чесън, жито, сушени плодове, орехи, туршия, които се запазват до Йорданов ден.  Прави се обреден хляб и баница със сребърна пара и дрянови пъпки за късмет. Баклавата също е неотменим специалитет,както и баклавата

Баницата с късмети се нарязва на парчета, колкото души има около масата с едно повече, за Св. Богородица. Всеки взима парчето пред него, а късметът определя предстоящата година. Дряновите клончета след вечеря се хвърлят в огъня – ако изпукат е на здраве и берекет.

След дванадесет часа и настъпването на Новата година, започва посрещането на друг голям български празник – Васильовден.Той е свързан и с обичая сурвакане.Деца до 14-годишна възраст, събрани на групичка, обхождат домовете на близки и съседи. Всяко дете носи свежо откършена или украсена сурвакница. Украсата е най-разнообразна – преплетени клончета, нанизи от пуканки и сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци, кравайчета. Сурвакарите започват от най-възрастния член и благославят къщата и стопаните.

„Сурва, сурва година,

весела година,

зелен клас на нива,

голям грозд на лозе,

жълт мамул на леса,

червена ябълка в градина,

пълна къща с коприна,

живо, здраво догодина,

догодина, до амина“

Домакините даряват сурвакарите с дребни пари, орехи, сушени плодове и малки подаръци.

Важна роля в ритуала е отредена на сурвакницата. Тя задължително е от дряново клонче, защото се вярва в магическата сила на дървото. Дрянът цъфти първи и дори и в най-студената зима е отрупан с пъпки, символ на пролетта и младостта. От друга страна плодовете му узряват най-късно, което пък било смятано за символ на мъдростта. Така, като че ли дървото съединявало целия човешки живот – от младостта до мъдростта на старостта. Удрянето с жилавата дрянова пръчка трябвало да прехвърли върху човека издръжливостта, здравината и силата на оцеляване на дряна.Според етнографите това е т. нар. контактна магия, която се съчетава и с вербалната – изричането на благопожелания от сурвакарите. Първоначално дряновата пръчка не била украсявана, трябвало само да се избира такава с най-много пъпки, символ на плодородието. Правели се два кръга единият по-малък, другият по-голям, за да заприлича на буквата “Ф”. След това с времето украсата се разнообразявала и ставала все по-богата, като всеки елемент имал своето значение. Закичвали се стари монети, символ на материалното благополучие. Нанизи от пуканки, царевица или други семена се слагали с пожелание за изобилие и берекет на нивите. Червените вълнени конци били символ на здравето. Сушените плодове и червени чушки също са наричани за плодородие. Често в някои краища на върха на сурвакницата се поставя ябълка, която свързваме с плодородието или пък според други учени е библейски символ. Още в украсата може да присъстват бяла вълна, чесън, нанизани тиквени семки, боб и царевица (предварително накиснати, за да омекнат) и др.

Според старите обичаи, към новогодишните традиции спада и ладуването. Момите се събират при чешмата и донасят бяло котле с мълчана вода, в което всяка пуска пръстена си . Котлето престоява през нощта, а на сутринта една от момите вади пръстените, докато другите пеят за какъв момък ще се ожени момата, и какъв ще бъде нейния късмет.

Първият ден от годината е Васильовден. Според народните вярвания ранната утрин е най-хубавото време за гадаене. По нашите земи се вярва, че всичко, което са показали бобът, конецът, пръстенът и останалите предмети за врачуване, ще се случи през годината.

На 1 януари отбелязваме Обрезание Господне и празнуваме деня на Василий Велики. На осмия ден след раждането си младенецът Исус е бил занесен за първи път в църквата, за да бъде посветен на Бога. Обрезание Господне всъщност е Старозаветното кръщение и тогава Исус Христос е бил обрязан по еврейски обичай, което символизира изчистване на човешките прегрешения. Свети Василий Велики е бил виден византийски богослов, философ и писател от IV век Той е първият църковник, известен с реформата, която прави в богослужебните песнопения и съставя мелодията и текста на една от най-пищните литургии, наречена в негова чест Св. Василиевата литургия.

За Васильовден семейната трапеза отново е отрупана от множество месни ястия,обреден хляб и баница с късмети.

На 1 януари имен ден празнуват: Васил, Василка, Васка, Василен, Василена, Василий, Весела, Веселин, Веселина, Вълко, Вълчо. Честито.

Поверия за Нова година и Васильовден На 31-ви декември домът трябва да е чист и подреден, за да започне годината „на чисто“ и да не носи със себе си миналогодишните проблеми. Трапезата трябва да е богата, а ястията – разнообразни, за да бъде плодородна новата година и да има хляб за всички.

Народните поверия гласят, че ако на 31-ви декември има сняг, нивите ще са плодородни. Ако небето е ясно и звездите се виждат, ще има много плодове в градината. На Нова година и на Васильовден не се дават пази назаем, за да не излезе богатството от дома. На 1-ви януари не се изхвърля боклукът, за да не „избяга“ късметът. Ако някой кихне на празничната трапеза на Васильовден, е на хубаво.

Рецепти

Пуйка със зеле

1 бр. (2 – 2,5 кг) пуйка, 3 кг кисело зеле, 300 мл олио, 10 г червен пипер, 1/2 ч.ч.  ориз, сол,

Пуйката се посолява отвътре и отвън и се поставя в пръстен гювеч или тавичка върху част от зелето, нарязано на дребно. Пече се в средно силна фурна, като се обръща няколко пъти, а в зелето се налива по малко топла вода. За да не прегори, добре е пуйката да бъде покрита с цели зелеви листа.. Останалата част от зелето, нарязано на дребно, се вари на тих огън заедно с мазнината, червеният пипер, вътрешностите, крилата и шията на пуйката. Накрая свареното зеле се смесва със зелето, върху което е опечена пуйката. Прибавя се оризът и се добавя малко вода. След 15 минути ястието е готово за поднасяне. Във всяка чиния се слага зеле, а отстрани – парче от пуйката. . Ако пуйката е много тлъста, намалява се количеството на мазнината

Баклава

1 пакет обикновени кори, 250 г масло, 250 г орехови ядки, 1 с.л.  канела,  500 г захар, 500 мл вода, сока от 1 лимон

Стефановден е денят на Свети Стефан. Чества се на третия ден след Рождество – 27 декември. Култът към този светец е голям, почитта към него – също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.

На този ден празнуват всички с имената:

• Стефан и Стефка и производните им:
• Стефи,Страцимир, Стефко, Стефчо, Степан, Стефа, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефани,
• Венко, Венче, Вени,Валери, Венета, Венка, Венчо, Венцислав, Венцеслав, Венцеслава, Венцислава, Кита, Китана (поради това, че в превод от гръцки Стефан означава венец, на този ден могат да празнуват и тези имена или на Цветница),
• Стамен, Стан, Станко, Стайко, Стойко, Стамена,  Стоил, Стола, Стою, Стоян, Стояна, Стоянка, Станчо, Станимира, Станимир, Стане, Стана, Станка, Стамат, Стаматчо, Стаме, Стаменко

Традиции и Обичаи на Стефановден

Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината. Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини . Най- често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.

В някои райони един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода.

На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот.

Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.

На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през ноща, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.

Рецепта

Свинско със зеле

Продукти

1 средно голяма зелка 300-400 гр. свинско месо 150 гр. бекон 1 ч.ч. зелев сок 1-2 ч.л. червен пипер 50 гр. свинска мас млян черен пипер кимион

Зелето се нарязва на дребно. Месото също. В тенджера се загрява мазнината и месото се запържва за около 5 минути. Добавя се зелето и подправките. Налива се зелев сок и малко вода, ако е необходимо. Опитва се на вкус, според солеността на зелето (ако зелето е твърде солено, първо се измива). Захлупва се и се оставя да ври на слаб огън около 40-50 минути. Поставя се в тава и се запича в силна фурна за около 15 минути.

imenden.net, lesnovkusno.com

Бъдни вечер 24 декември, в някои райони наричан Суха Коледа,  Малка Коледа,  Малък Божич,  се нарича денят преди Рождество Христово.

На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причасте и така достойно да посрещнат Христовото Рождество.

 В народните обичаи могат да се открият различни традиции.

Трапезата на Бъдни вечер е тържествена, но и постна тъй като е последният ден от Рождественския пост

Обичайно се приготвят варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, плодове, постен обреден хляб и др., за да бъде годината с много храна. Техният брой по традиция е 7, 9 или 11 (нечетен брой). В нeго се скрива паричка и на който се падне, в него ще е парата и късмета през цялата идна година. Да не пропуснем каната с червено вино. При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни.  Всеки трябва да опита всички ястия на трапезата, за да му върви през годината. На масата не трябва да се оставя празно място, за да е щастлива идващата Нова година. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.  Най-съществената част от празника е това, че сме се събрали цялото семейство и празнуваме заобиколени от любими хора.

Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеeмските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. По традиция, най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година. През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество и посещават домовете с пожелания за здраве и късмет.
Късмет и предсказания

• Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.
• Зад палешника (широкото остро желязо на ралото, ралник, лемеж) се оставят живи въглени, неречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въглена е почернял, предсказанието не е добро.
• За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2-3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.
• Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката.
• На Бъдни вечер се разчупват орехи, които са наречени на всеки . Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.

Рецепти за празничната трапеза

Содена питка

3 чаени чаши брашно,  1 чаена лъжичка сол , 1 чаена лъжичка сода за хляб,  1 супена лъжица оцет,  5 супени лъжици олио,

1чаена чаша хладка вода

Содата се погасява в оцета. Брашното се пресява и се прави кладенче, в  него се слагат солта, олиото, содата и постепенно добавяме 1 чаена чаша хладка вода и се замесва меко тесто. Оставя се да почива 10 минути. В намазана с олио тавичка с ръце се оформя питка. Слага се паричка. С вилица се набожда цялата питка, за да не се пукне. Намазва се с олио и се пече 30-35 минути на 180 ^оС. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се завива с кърпа, за да омекне.

Чушките, пълнени с боб, са едно от любимите постни ястия на малки и големи за Бъдни вечер. Необходими продукти: 15 сухи чушки, 2 чаши бял боб, не много едър, половин супена лъжица червен пипер, 1 глава лук, 50 милилитра олио, сол и черен пипер на вкус, 1 щипка джоджен.

Бобът се накисва от предишната вечер. На сутринта се измива добре и се кипва. Първата вода се излива и отново се слага да се вари до омекване. Лукът се нарязва на ситно, запържва се леко и се добавя червеният пипер, солта и черният пипер. Смесва се с боба и се разбърква добре. Добавя се джоджен. Чушките се накисват в гореща вода, за да набъбнат. Пълнят се с боба и се нареждат в тава. Заливат се с една чаша топла вода и се пекат под капак 30-45 минути.

На Бъдни вечер задължителни са сармите – с лозови или със зелеви листа.

Необходими продукти за сарми с лозови листа: 40 лозови листа, чаша и половина ориз, 1 глава лук, 3 чаени лъжички доматено пюре, 60 милилитра олио, сол и черен пипер на вкус.

Лукът се нарязва на ситно, запържва се леко и се добавя оризът. Добавя се топла вода – 2 чаши и се задушава леко оризът. Добавя се доматеното пюре, солта и пиперът. Плънката се слага в листата. Ако са зелеви, сармите се правят големи, лозовите сармички могат да бъдат и съвсем малки. Лозовите сармички се правят от два листа, закриват се с чиния и се варят на бавен огън около 40 минути.

Зелеви сарми с ориз и сини сливи

5 глави кромид лук, 300 гр ориз, 1 чаена лъжичка черен пипер, 1 чаена чаша олио, 20 сини сушени сливи ,зелеви листа от кисело зеле , чубрица, сол
Нарязаният на дребно лук се пържи в олиото до златисто. Добавя се измития и изцеден ориз и се пържи , докато стане прозрачен. Долива се ½ чаена чаша вода, остава на огъня и се бърка до попиване на водата от ориза. Слагат се всички подправки, сушените сини сливи, бърка се малко и се маха от огъня да поизстине. Във всеки зелев лист се завива по 1 супена лъжица от сместа, като във всяка сарма се слага по една слива и се подрежда плътно в тенджера.Закриват се с чиния. Залива се с 1,5 чаена чаша вода, 1 чаена чаша зелев сок, няколко лъжички олио и варим.
Бобена салата

300 гр боб, 6-7 кисели краставички, 20 маслини, 1 глава лук, 6-7 печени пипера, копър, сол, оцет, олио
Сваряваме боба. Изкисваме го и го смесваме с маслините, краставичките, нарязани на колелца, пипера и лука, нарязани на едро. Овкусяваме с олио, сол и оцет. Поднасяме със ситно нарязан копър.

За десерт е подходящо да се направи ошав. Той символизира богатата реколта през следващата година. За един литър вода са необходими 250 грама сушени плодове – сушени сини сливи, ябълки и круши.

Сушените плодове се заливат със студена вода и се оставят да престоят три часа. След това се ки със захар на вкус и се оставя да престои 4 часа. Сервира се студен

Тиквеник

500 гр готови кори, 1 кг тиква, 1 ч.ч. (200 г) захар, 150 г орехи, 1/2 ч.ч. (100 мл) олио

Тиквата се обелва, настъргва се на едро ренде и се задушава в малко мазнина и захар, докато омекне и се изпари водата й. Всяка кора се разстила върху хартия, ръси се с мазнина, задушена тиква, захар и счукани орехи и се навива на руло с помощта на хартията. Нарежда се в тава, намазана с олио, и се пече в умерена фурна. Когато се зачерви отгоре, се изважда и се покрива с кърпа. По желание може да се поръси с пудра захар след като изстине, а в плънката да се прибави и канела.

Варено жито

250 г жито (грухана пшеница) вода 5-6 суп лъж мед или около 100 г пудра захар 100 г орехови ядки , по желание – стафиди около 50 грама, кората на 1 лимон, канела

Житото се измива и залива с вода. Оставя се да престои една нощ или се вари на слаб огън около два часа (докато се свари). След сваряването се оцежда от водата, поставя се в дълбока купа и се добавят мед или пудра захар, смлените на ситно орехи, лимоновата кора настъргана на ситно, по желание канелата или стафидите

Да не забравим и меда

Мед с орехи и чесън

250 мл мед, 200 гр орехи, 5-6 скилидки чесън

Изчистват се скилидките чесън и се счукват на гладка каша с малко сол. Всички съставки се объркват заедно и се сервира се в паничка.

Весела Коледа !

източници bnr.bg, Wikipedia, gotvach.bg