Петровден честваме на 29 юни всяка година. В източноправославния календар е посветен на Светите равноапостоли Петър и Павел. Те са наречени още „стълбове на православната вяра“. Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли, за народа това е Петровден, а следващия ден – 30 юни, по църковному – Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.
Денят на светите равноапостоли Петър и Павел е един от най-почитаните летни празници в традициите на българския народ. Според схващанията на хората на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. В черквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи. Четири седмици преди празника църквата е определила да се пости. В този период не се ядат блажни ястия, месо, млечни продукти. Едва след края на светата литургия в памет на апостолите, когато свещеникът причестява богамолците, се слага край на Петровия пост.
На Петровден се прави курбан от „петровско пиле”, жертва за светеца и червена ябълка-петровка в знак, че той пази райската градина.Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.
Рано сутринта жените носят в черквата колак и ранните ябълки – петровки. Осветени от свещеника, те носят здраве.
Според старите обичаи, майки, които имат починали деца носят плодове и храна в църквата, които раздават на живите. Вярва се, че щом живите захапят плодовете, Свети Петър разрешава и на мъртвите да вкусят от тях.
