Асоциация "Малага-България 2010"

“Българско розово масло“- част от списъка със защитени географски обозначения / infostock.bg, 25.09.2014/

Европейската комисия е утвърдила наименованието „Българско розово масло“ като част от списъка със защитени географски обозначения. От Брюксел отбелязват, че качеството на това масло е осигурено от спазването на изискванията розовите цветове да бъдат обработвани не по-късно от 10-15 часа, след като са били откъснати.

Около 3500 килограма розов цвят са необходими за получаването на 1 килограм масло. Беритбата се извършва в период от 20-30 дни и изисква особени условия – да бъде преди зазоряване, да обхваща цветове с поне едно отворено венчелистче, да не бъдат повреждани стеблата и клоните на растението, уточниха от ЕК.

Специфичните отличителни качества на българското розово масло са богатият и траен аромат, бледият жълто-зелен цвят, балансираният състав от летливи вещества и въглеводороди. Химическите му характеристики са тясно свързани с географските особености на района и го отличават от розовите масла, произвеждани в други части на света. Роза дамаскина традиционно се отглежда в Розовата долина в Централна България. В България се произвеждат основна част от розовото масло в света

Наименованието ще бъде добавено в списъка на вече защитените над 1 200 европейски продукта. Решението е публикувано в Официалния вестник на Европейския съюз.

Розовото масло традиционно се транспортира в конкума. Това е меден съд, калайдисан отвътре, затваря се с коркова тапа и се запоява с калаена сплав, отвън е обшит с бял плат и националния флаг, придружава се от сертификат за качество.

Розата е туристическото лого на България.

*********************

Колкото и да е клиширано, все пак е истина – розата е символ на България, а може би и на българката – красива, макар и бодлива. Става дума обаче не за оранжерийната роза, а за онази, истинската, със силен и специфичен аромат. Маслото на точно тази българска роза продължава да е търсено и високо ценено от световни козметично-парфюмерийни гиганти като Kenzo, Cacharel, Channel, Carolina Herrera, Yves Saint Laurent и много други.

Безспорно розовото масло е прекрасен натурален козметичен продукт. В действителност обаче то е с много по-широк спектър – полезно е за храносмилането, стимулирайки обмена на веществата, препоръчва се при астма и алергии. Доказани са и неговите противовъзпалителни качества. В това отношение най-широко е приложението на розовата вода. Благодарение на съдържанието на известно количество розово масло, разтворено в нея, тя дезинфекцира и действа антибактериално. Розовата вода е идеална хранителна добавка, която придава неповторим аромат на тонизиращи чайове, негазирани безалкохолни напитки, различни десерти. С розовата вода може да се ароматизират кулинарни деликатеси – малеби, ашуре, кафе, чай, локум, бонбони и още много други сладки изкушения.
В козметиката розовото масло се използва за продукти (кремове, лосиони, сапуни, млека), които омекотяват и подобряват тонуса и структурата на кожата и косата.

Етеричното розово масло има и много психотерапевтични качества. То е антидепресант, регулира кръвното налягане, успокоява, възстановява баланса на тялото, стимулира концентрацията и освежава духа. Всичко това го прави много търсено и широко приложимо в ароматерапията.

Ежегодно в България се чества Празникът на розата посветен на българската маслодайна роза, който е и официалният празник на градовете Казанлък, Карлово и Стрелча.
Празникът е празнуван за първи път през 1903 г. Като център на розопроизводство и преработка на розовия цвят Казанлък и Карлово се славят далеч преди Освобождението. Дълги години това е само поминък, но едва през 1930-те години розовите градини, красивата природа и архитектура, местната розова индустрия се осъзнават като атрактивни неща, които предизвикват интереса на български и чуждестранни туристи.

Всяка година през първите почивни дни на юни или последните на май в Розовата долина се празнува, чества се най-красивото и уханно цвете – розата. Празникът започва с ритуала “Розобер” в розовите поля . Пъстрите шевици на сукманите и везаните ризи се сливат с цветовете на гюловите храсти, ведрото синьо небе се оглася от народни песни и свирни. От градините с рози празникът се пренася на централния площад. Там на ръце млади момци носят Царицата на розите – най-красивата девойка през годината, избрана с конкурс. С венец от рози и обсипвана от дъжд от цветя, тя приветства гостите, дошли на празника. Започва пъстро и весело празненство с много песни и танци. Гръмогласни хлопки и чанове на кукерите огласят простора. Фолклорната част на празника завършва с вито хоро.На открито занаятчии и творци представят произведения на народните занаяти и приложното творчество. Организира се демонстрация на розоварене.

/източници – infostock.bg, 25.09.2014,bnr.bg , www.raboteshtomomiche.com, wikipedia /

Рецепти с розова вода

Локум

нишесте – 3 ч.ч.
вода – 6 ч.ч.
захар – 6 ч.ч.
лимон – 1 брой
орехи – 150 г
розова вода – 2 с.л.
пудра захар

Разтвaряме нишестето в студена вода, прибавяме захарта и варим на умерен огън като бъркаме, докато сместа се сгъсти.

Прибавяме лимоновия сок, нарязаните орехи и розовата вода. Изсипваме сместа в тавичка. Когато изстине, нарязваме локума на парченца и ги овалваме в пудра захар.

Грис халва с розова вода и лимонов сок

грис – 1 ч.ч., масло – 125 г краве, лимони – сокът от 1 лимон + настъргана кора ,захар – 1 ч.ч., вода – 2 ч.ч., розова вода – 1-2 с.л.

Проготвя се сироп от водата, захарта, лимоновия сок и настъргана кора с розовата вода и се кипва.
Загрява се маслото и грисът се запържва до златисто. Долива се от леко топлия сироп при непрекъснато бъркане и се бърка на слаб огън, докато грисът се сгъсти. Грисът се изсипва в леко намазнена тава и се оставя да се охлади добре, след което се нарязва.

La CE ha aprobado la inclusión de un nuevo producto búlgaro en el registro de las denominaciones de origen. El aceite de rosa oleaginosa de Bulgaria es un aceite etéreo obtenido a través de la destilación de las flores de la rosa damascena. Hacen falta unos 3500 kilogramos de flores de rosa para obtener 1 kilogramo de rosa oleaginosa. Las flores se recogen en la madrugada y se utilizan solo las abiertas. La rosa damascena tradicionalmente es cultivada en el Valle de las Rosas en el Centro de Bulgaria. La denominación será agregada a la lista de los 1200 productos europeos protegidos. /bnr.bg/

La recogida de la cosecha de las rosas es un ritual muy colorido y hermoso. Cada año a finales de mayo o principios de junio en el Valle de las Rosas se celebra La fiesta de la Rosa con desfile de la Reina de la Rosa, bailes y cantos típicos búlgaros. La rosa es el logo turístico de Bulgaria

Receta con agua de rosas

Delicias –lokum

Maicena 3 tazas, agua 6 tazas, azúcar 6 tazas, 1 limón, nueces 150 gr, agua de rosas 2 cucharadas, azúcar glass

Diluir la maicena en el agua, añadir el azúcar y cocer removiendo constantemente hasta que espese. Añadir el zumo del limón, las nueces y el agua de rosas. Dejar reposar en fuente engrasada hasta que se enfríe, cortar y pasar por azúcar glass.

След Руско-Турската Война, Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя. Това пречи на стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. След постигането на Съединение на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември(5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г.
С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави. България скъсва с миналото на поробена страна и става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени са и предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

Манифест към българския народ за независимостта на България

„По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.
От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да
пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване
На първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:
ФЕРДИНАНД I
ПРИПОДПИСАЛИ: Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]

Предложение за празнично меню

Салата с печени чушки, патладжани и домати – есенна салата

1 кг чушки (зелени и червени)
2 патладжана
2 домата
4-5 скилидки чесън
5-6 стръка магданоз
2 с.л. оцет
2 с.л. зехтин
100 гр бяло саламурено сирене

Чушките и патладжаните се опичат. Обелват се;
В чиния се подреждат  в кръг  изпечените чушки, като се редят така, че върховете им да се събират в средата.
Чушките се поръсват с част от ситно нарязания чесън и магданоз;
В средата  се подрежда нарязания изпечен патладжан;
Доматитете се режат на филийки и се подреждат покрая ;
Салатата се поръсва с нарязания на ситно чесън, магданоз и се овкусява с оцет и зехтин;
Поднася се с нарязано на кубчета самалурено сирене.
 

Салата с пиле

1 кг картофи сварени, 3 кисели краставички, 200 г грах, 1 сварен морков, 200 г пилешеки гърди, сварени, 1 ябълка, 150 г майонеза, маслини за украса , зехтин, лимонов сок, сол.
Нарязваме продуктите на дребно, подпряваме със зехтин, сол, лимонов сок, добавяме майонезата, украсяваме с маслините.

Чомлек

1 кг свинско месо
3 глави лук
1 глава чесън
2 бр. моркови
500 г гъби
200 г шунка
500 г картофи
1 ч.л. чубрица
1 ч.л. червен пипер
черен пипер
магданоз
сол на вкус
1 ч.ч. бяло вино
100 мл олио

Месото се реже на хапки и се осолява леко. В дълбока купа се нарязват лукът, чесънът, морковите – на колелца, гъбите на ивички, шунката на кубчета, картофите – също на кубчета , добавя се чубрицата, червения и черния пипер и магданоза. Дъното на намаслен гювеч се нареждат ред месо, ред от сместа, като се завършва със смес. Всичко се залива с бялото вино, олиото и 150 мл вода. Похлупва се и се пече в умерена фурна 1 час.

Печено сирене с мед и орехи

8с.л. мед , 200г орехи смлени , 600 г сирене
От сиренето оформяме 4 плочки, които слагаме по отделно в 4 листа алуминиево фолио.Поръсваме всяка плочка с натрошените орехи и поливаме с 4 пълни лъжици мед. „Запечатваме“ фолиото и печем внимателно на силна фурна, за около 8-10 минути.

Бърз сладкиш

2 бр. яйца
1 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. олио
1 ч.ч. вода
2 ч.ч. брашно
1 ч.л. сода бикарбонат
1 ч.ч. конфитюр
пудра захар за поръсване

Всички продукти се смесват в дадената последователност. Сместа се изсипва в намаслена и набрашнена тава и се пече в умерена фурна до готовност. След като изстине се поръсва с пудра захар и се нарязва на ромбове.

El día de la Independencia de Bulgaria- una fecha de gran importancia en la historia del país.

Las cláusulas principales del Tratado de Berlín firmado por las grandes potencias en 1878 tras la Guerra Ruso-Turca, dejan a Bulgaria como vasallo de Turquía, dividiéndole en 2 partes. El 22 de septiembre de 1908 en la capital medieval búlgara de Veliko Tarnovo el príncipe Fernando proclamó la independencia de Bulgaria. Es un acto que permitió a Bulgaria ser miembro de los países europeos Ya no había impedimentos en los contactos con el resto del mundo y la participación equitativa en las relaciones europeas.

Receta de fiesta

Queso feta con miel y nueces

8 cucharadas de miel, 200g de nueces picadas, , 600 gr de queso

Cortar el queso en 4 trozos, colocar cada uno en papel de aluminio, repartir por encima la miel y las nueces. “Cerramos” el papel de aluminio y horneamos unos 10 min.

17 Септември – Вяра, Надежда, Любов и майка им София

На този ден имен ден празнуват: София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен

Този празник е предимно църковен. Тачи се паметта на трите сестри Вяра, Надежда и Любов и на майка им София. Четирите мъченици загинали за вярата си през II век.

В много къщи за този ден месят пресни питки и ги раздават, с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов. Отдава се почит на добродетелите, който ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта.

17 септември е и празникът на столицата на България – София. София е най-големият град в България. Основан преди хилядолетия, днес градът продължава да се развива и е културен и икономически център на България.

София е разположена в западната част на страната, в района на Софийското поле и в подножието на планината Витоша. Градът е била населен още в дълбока древност. Привлечено от топлите термални извори, през VІІІ в. пр.н.е. тук се заселва тракийското племе серди, което дава първото име на града – Сердика или Сердонполис. През І в. н.е. Сердика е завладяна от римляните, които я превръщат в процъфтяващ римски град. По време на управлението на император Марк Улпий Траян (98-117) градът носи неговото име – Улпия Сердика, и е център на административна област. Сердика е бил любимият град на император Константин Велики (306-337), който казвал „Сердика е моят Рим”. Градът е укрепен със здрава крепостна стена и четири наблюдателни кули около 175 г., а втора външна крепостна стена е изградена през V – VІ в. Втори период на разцвет градът преживява при управлението на император Юстиниан Велики (527 – 565 г.). В началото на ІХ в. българският хан Крум (803 – 814 г.) превзема Сердика, а градът окончателно става част от Първата българска държава (VII – XI в.) по времето на хан Омуртаг (814 – 831 г). По това време градът вече се нарича Средец – заради важното му кръстопътно положение. В периода 1018 – 1194 г. Средец е под византийско владичество, но и тогава запазва важното си стратегическо, икономическо и културно значение. По време на Второто българско царство (1185 – 1393 г.) Средец придобива облика на голям средновековен град – улиците му се стесняват, започват да се издигат множество малки църкви, а в района се строят много манастири, които по-късно оформят Софийската света гора. Градът започва да се нарича София в края на ХІV в., приемайки името на своя символ и главен храм – базиликата „Св. София”. През 1382 г. градът е завладян от османците. Освободен е на 4 януари 1878 г., а на 3 април 1879 г. е обявен за столица на освободената българска държава.

София пази много ценни паметници от отминалите велики епохи. Разхождайки се из столицата, туристите могат да видят експонираните останки от Източната порта на Сердика – Средец, датиращи от периода ІІ – ХІV в. Останките се намират в подлеза между Президентството и Министерския съвет.
Една от най-старите църкви в столицата е базиликата „Св. София”, строена по времето на византийския император Юстиниан (527 – 565 г.). Тя е била главен храм на средновековния град, а през османското владичество е превърната в джамия.Църквата „Св. София“, приела името на Божията Премъдрост, е най-старият паметник на ранната християнска епоха на Балканите, символ на миналото и вечността на град София. Повечето народни предания за построяването на първия храм „Св. София“ са свързани с легендата за принцеса (мома) София, наследница или родственица на Константин Велики. Дошла болна в Сердика, излекувала се, останала в града и за благодарност съградила църквата, а след смъртта си била погребана в нея.

В непосредствена близост до „Света София” се намира храм-паметникът „Св. Александър Невски” – един от символите на столицата. Храмът е построен през 1912 г. по проект на руския архитект Александър Померанцев. Камбанарията му се издига на височина от 53 метра, има 12 камбани, а най-тежката от тях е 10 тона. . В криптата на „Св. Ал. Невски” се намира експозицията с православно изкуство. Точно срещу храма е разположена Националната галерия за чуждестранно изкуство, която често е домакин на изложби на световноизвестни творци.

Най-старият храм в София е ротондата „Св. Георги”. Смята се, че е построена през ІV в., по времето на управлението на император Константин Велики. Съвсем близо до ротондата, в подлеза, водещ към метростанция „Сердика”, се намира храмът „Света Петка Самарджийска”, строен през ХІ в. Друга християнска забележителност в района е католическата катедрала „Свети Йосиф”. Разхождайки се в района, туристите не биха могли да пропуснат и джамията „Баня Баши”, строена през ХVІ в. Недалеч оттук се намира и Синагогата, в която има и музей. Едва ли има друг град в Европа, в който толкова близо едно до друго да са разположени религиозните средища на източноправославни, католици, евреи и мюсюлмани. Наблизо могат да бъдат видени още останки от древни времена, както и сградата на Централната баня, Халите, храмът „Света Неделя”. Срещу „Св. Неделя” се намира сградата на Богословския факултет, където се помещавава Националният църковен историко-археологически музей. Сред забележителностите на града са още Лъвов и Орлов мост, Руски паметник, паметникът на Васил Левски , борец за освобождението на България от османско владичество през XIX век.
В района с религиозните забележителности и точно срещу Президентството се намира Националният археологически музей. В него се съхраняват едни от най-ценните съкровища, откривани в България.

Шедьоврите на българското изобразително изкуство могат да бъдат разгледани в Националната художествена галерия, разположена в сградата на бившия царски дворец. Тук се помещава и Националният етнографски музей. Съвсем наблизо се намира и Националният природонаучен музей, в който се съхраняват препарирани изключително ценни и дори изчезнали вече растителни и животински видове. Точно до музея се намира Руската църква „Св. Николай”, която впечатлява с архитектурата си. Народното събрание, паметникът на цар Освободител и сградата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” също са определяни като едни от символите на София. Безспорно една от най-красивите сгради в София е тази на Народния театър „Иван Вазов”.

В полите на планината Витоша, в квартал Бояна, се намира Националният исторически музей, който съхранява исторически паметници от праисторията до наши дни. Това е музеят с един от най-големите фондове – над 700 000 паметници на културата. Близо до музея се намира и Боянската църква – един от българските паметници на културата, включен в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство.
Популярният булевард „Витоша” е сред любимите места на гостите и жителите на столицата. Тук са разположени магазини на световни марки, а статутът му на пешеходна зона го превръща в приятно място за разходка и отмора.

Като столица на България, София непрестанно е домакин на множество културни, музикални, спортни и други събития. .В Националния дворец на културата, на стадионите и в големите зали в града се провеждат много концерти на известни групи и изпълнители. Дворецът през май и юни се оживява от изпълненията на участниците в Международния фестивал „Софийски музикални седмици”. Многобройните театри и галерии в София предлагат интересна и разнообразна програма.

В София са съсредоточени и едни от най-престижните и големи учебни заведения – университети, колежи, средни училища.
В околностите на София – главно в близките планини Витоша, Лозенска и Стара планина, през вековете са издигнати много манастири, които формират така наречената Софийска света гора. Комплексът е обединявал много манастири, които са играели ролята на културни средища и са съхранявали българския дух в епохата на османското владичество. Днес достъпни са Драгалевският, Лозенският, Германският, Кремиковският, Черепишкият, Осеновлашкият и други манастири.

През зимата планината Витоша в близост да София е любимо място на скиори и сноубордисти, а през лятото е сред най-предпочитаните места за пикник и пешеходен туризъм. В границите на планината се намира и природният парк „Витоша” – най-старият на Балканския полустров. Растителният свят на парка е изключително богат и многообразен. Десет от витошките върхове са с надморска височина над 2000 метра, като най-висок сред тях е Черни връх (2290 м). София е и една от най-богатите столици в света по находища на минерални води.

Рецепти

Варени гевреци

Брашно – 500 г , мая – 20 г, вода – 300 г ,сол – 1 супена лъжица , захар – 1 чаена лъжица

Маята се разтваря в затоплената вода, добавят се пресятото брашно, солта и захарта и се омесва меко тесто и се остава да втаса за около 40 минути.
Оформят се фитили с дължина 15 см. Завиват се на кръг и краищата се прищипват. Пускат се в подсолена вряща вода и след като изплуват, се варят за 3-4 минути. Изваждат се с решетъчна лъжица и леко се подсушават с кухненска хартия. Нареждат се в намазнена тава. Пекат се при 200 градуса за 25 минути.

Сирене по шопски

сирене – 500 г ,масло – 40 г , яйца – 5 бр. ,червен пипер, домати – 2 бр., люти чушки – 5 бр. пресни или изсушени

Сиренето се нарязва на филийки. В намазани с масло гювечета се слагат по 1 филийка сирене, 1 кръгче домат и парченце от маслото и отново сирене. Пекат се в силна фурна около 5 минути. Прибавят се отгоре по едно яйце на гювече и по една люта чушка. Отново се слагат във фурната, за да се запекат яйцата. Поръсва се с червен пипер.

Шопски хайвер

извара – 500 г може и меко сирене , прясно мляко – 1 ч.ч. , олио – 2 с.л., червен пипер – 1 ч.л., лук – 1 глава , чесън – 2–3 скилидки , червени чушки – 1 печена
Разбва се изварата или сиренето с прясното мляко, добавя при непрекъснато бъркане олиото, червения пипер, нарязания ситно лук, както и стритите скилидки чесън. Може да се добави и ситно нарязана печена червена чушка.

Santas Fe, Esperanza, Caridad (Amor) y su madre Sofía eran cristianas que vivieron en Roma en el siglo II y fueron martirizadas al ser fieles a la fe cristiana. La capital de Bulgaria también lleva su nombre, y el día de la ciudad se celebra el día de veneración de santa Sofía.

Sofía es la capital y la ciudad más grande de la República de Bulgaria. Se encuentra al oeste de Bulgaria, al norte del monte Vitosha .Una de las capitales más antiguas de Europa, la historia de Sofía se remonta al siglo VIII a. C., cuando los tracios establecieron un asentamiento en la zona. Sofía ha tenido varios nombres en los diferentes periodos de su existencia, pero adoptó, finalmente, el nombre de la Iglesia de Hagia Sofía, una de las más antiguas de la ciudad, en homenaje nacional a los Santos Mártires de Sofía, madre de la Fe, Esperanza y Amor.
El 4 de enero la ciudad celebra que en 1878 fue liberada de la dominación otomana por las tropas rusas en la guerra Ruso-Turca y fue declarada capital de 3 de abril de 1879.
Sofía es el centro administrativo, económico, cultural y educativo del país.
Algunos de los ejemplos de arquitectura religiosa más representativos de la ciudad son:
Iglesia de San Jorge.
Iglesia de Santa Sofía
Mezquita de Banya Bashi.
Catedral de San Alejandro Nevski, una de las iglesias ortodoxas más grandes del mundo
Iglesia de Boyana, en las afueras de la ciudad.
Sinagoga de Sofía, la más grande de los Balcanes.

Sofía tiene las mayores colecciones de museos de Bulgaria, El Museo Histórico Nacional en el distrito de Boyana cuenta con una vasta colección de más de 700 000 piezas históricas que datan desde la Prehistoria hasta la época moderna. Cerca de la Presidencia se encuentra el Museo Arqueológico Nacional, El Museo Etnográfico y la Galería de Arte Nacional.

El Boulevard Vitosha, también llamada Vitoshka, cuenta con numerosas boutiques de moda y tiendas de artículos de lujo. La ubicación geográfica de Sofía, en las estribaciones del monte Vitosha, destino habitual de retiro el fin de semana, se añade a la atmósfera específica de la ciudad.

Receta

Queso po shopski

500gr de queso tipo sirene o feta, 5 huevos, 2 tomates, 40gr de mantequilla, 5 pimientos picantes, pimentón dulce
El queso se divide en trozos y una parte se pone en cuencos aptos para horno, mejor de barro. Sobre el queso se pone el tomate cortado en trozos grandes y un trocito de mantequilla. Se reparte el queso restante. Se hornea 5 min. Después en cada cuenco se añade un huevo y e1 pimiento picante entero. Se cocina en el horno hasta que el huevo cuaje. Antes de servir se sazona con el pimentón.