Асоциациая Малага-България 2010 и приятели празнуват Трифон Зарезан. Припомнихме си обичая, като зарязахме лозата, опитахме вината на различни „лозари“, избрахме най-доброто вино и провъзглахиме „Цар Трифон“. Разигрхаме томбола с вина, след което продължихме с много хора и веселие.
Месни и Сирни заговезни
Дните преди началото на Великите пости, не само ни връщат към корените ни, но и ни карат периодично да осъзнаваме, че цикълът на живота се състои от много по-малки цикли, през които е добре всички да преминаваме осъзнато – така запазваме връзката си със земята и природата, а също и с общността, към която принадлежим. От друга страна, това е едно от най-игривите и безгрижни народни празненства – нещо като разпускане и зареждане с настроение преди дългите и строги великденски пости – аналогично на карнавала в западния християнски свят.
Постите започват с Месни Заговезни или Неделя Месопустна. Това е православен църковен празник, който се отбелязва винаги в неделя, 8 седмици преди Великден. Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия. От този ден до края на Великите пости – Великден, са забранени месото и месните продукти. Заговява се от месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия от свинско,варена кокошка,баница с мас и извара.Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището…
Подготовката за заговяването започва още от съботата преди Месни заговезни , когато е Голяма задушница – тогава почитаме и се прощаваме с мъртвите.
За да продължим напред по пътя на очистването, от Месни заговезни нататък не ядем месо и започва седмицата на Сирница-от животинските храни са разрешени само млечните и яйца.
Произходът на празника е езически, а едва по-късно е намерил мястото си и в църковния календар. Сирница е имал изключително важно място и значение в народните обичаи, най-вече като празник на прехода от зимния към летния цикъл, а и като символ на очистването. Според православните канони в деня на Сирни Заговезни(неделя-7 седмици преди Великден) за последно се ядат храни от животински произход – след това започва заговяването, т. е. постенето. Говея означава също и мълча, а мълчанието е част от подготовката за предстоящите седмици на въздържание.
Самият ден на Сирна неделя започва с ходене на гости при по-възрастни близки, кумове и роднини, за да искат по-младите прошка от по-старите с думите „прощавай” и да получават отговор „Господ да прощава. Да си простен” или „просто да ти е“ /Прошка/. Опрощаването между хората също е част от подготовката за дългото изпитание на постите.
Ритуалните храни на Заговезни са обикновени – на масата се слагат риба, рибник, масло, варени яйца, сирене и баница, халва. Хлябът не е обреден и трапезата не се кади.
Сирни заговезни, Сирна неделя, Сирница или Поклади е и празник на веселби и забавления най-вече за младите. Веднага след вечерята по къщите се прави известното хамкане или ламкане. Едно време конец се е връзвал за най-високата греда на къщата, а по-късно – за дървена тояга, пръчка или точилка. В най-стария му вариант хамкането се е правело с въглен, яйце и сирене, последователно връзвани на конеца. Въгленът се е пазел против уроки, а жълтъкът на яйцето и парчето сирене – като лек за хората и животните. Хамкане с халва са правили най-вече в градовете. След това запалвали конеца, първо, за да видят дали ще е плодородна годината, а после още колкото пъти искат за всякакви наричания – за добитъка, за стопанина, за стопанката, за мома или момък.
Вечерта на Сирница пък се палят големи клади от слама и клони, обикновено на високи места извън селата – огньовете се прескачат от момците за здраве, докато момите играят хоро. Този обичай има най-различни имена в цяла България – òратник, олèлия, ỳрбалки. Освен клади палят и кошници, пълни със слама и ги въртят над главите си, отново за здраве и за очистване.
Интересен обичай е хвърлянето на стрели, или т. нар. туйкане, чулкане. Младите момчета си издялкват стрелички предварително и преди празника се упражняват да ги изстрелват с примитивни лъкове, а вечерта на Заговезни намазват краищата на стреличките с катран, запалват ги и започват да ги изстрелват по дворовете на момичетата, които харесват. Важно е във всеки момински двор да има поне по една стреличка – знак, че младата стопанка е харесвана. Туйкането не се прави навсякъде из страната, най-характерно е за Източна и
Югоизточна България.
Според народните вярвания в дните през седмицата след Заговезни, или така наречената Черна неделя, навън вилнее демонът-бяс, който в християнските представи е Дяволът. Ето защо на Черен вторник, Луда сряда и Въртоглав четвъртък не се работи, а неработенето се отъждестявява с мълчанието. В понеделник след Сирница, на т. нар. Песи понеделник или Кукеровден, продължава гоненето на злото. На този ден се люлеят кучетата, за да не ги лови бяс, и излизат кукерите. Техните игри са сложен обряд, в който се разиграват много
роли и се извършват ритуални действия. Празничният цикъл около Заговезни завършва с Тодоровден. Вярва се, че на този ден свети Тодор се обличал в девет кожуси, яхвал коня и отивал при Бога, за да проси да изпрати лято.
Свинска каварма
Продукти:
800 г свинска плешка без кост
5 стръка праз
3 червени чушки
3 зелени чушки
2 скилидки чесън
1/2 ч. ч. червено вино
1 ч. ч. зеленчуков бульон
2 с. л. доматено пюре
2 с. л. краве масло
3 с. л. олио
1 с. л. червен пипер
1/2 ч. л. чубрица
1/4 връзка магданоз
сол и черен пипер на вкус
Начин на приготвяне:
Месото се нарязва на кубчета и се запържва до златисто в олиото и маслото. Изважда се. Празът се нарязва на едри кръгчета и също се запържва в съда, докато омекне, заедно с наситнения чесън. Прибавят се нарязаните на кубчета чушки. Слагат се червеният пипер, чубрицата и доматеното пюре. Налива се виното, месото се връща и се оставя леко виното да се изпари. Прехвърля се в съд за печене, налива се бульонът, подправя се със сол и черен пипер. Пече се в загрята на 200 градуса фурна, с вентилатор, за около 1 час и 30 минути. Готовото ястие се поднася с наситнен магданоз.
Яйца с извара
Продукти:
5 яйца
200 г извара
200 г кисело мляко
черен пипер и сол на вкус
Приготвяне:
Твърдо сварените яйца се разрязват на две.
Изваждат се жълтъците и с вилица се смачкват добре и се разбъркват с киселото мляко и изварата, прибавя се черният пипер и се посолява. Сместа се разбърква добре и се пълнят белтъците. В чиния се поставя от сместа и отгоре се редят пълнените яйца.
Тутманик със сирене
Продукти:
300 г кисело мляко 100 мл хладка вода
4 с. л. олио
1 с. л. сол
1 с. л. захар
1 кубче мая
700 г брашно, галета, Плънка – 200 г сирене и олио
Приготвяне:
Маята се разтваря във водата заедно със солта и захарта.Добавят се 2 с. л. брашно,
разбърква се и се оставя да втаса.Брашното се пресява, прави се кладенче, сипва се втасалата мая, олиото, киселото мляко и се замесва тесто, което се оставя да втаса на топло.След като то удвои обема си, се измесва отново и се разделя на 3 топки.Всяка една се разточва на лист.
Слага се първият, намазва се с олио и се поръсва със сирене.Върху него се слага вторият лист, пак се намазва и поръсва със сирене.Накрая се слага третият като само се намазва с мазнина.Както са трите листа един върху друг се навиват на руло, което се разтегля с ръце.Слага се в намаслена с масло и поръсена с галета тава, като се навива като баница. Оставя се отново да втаса и се пече при 200 градуса около 30-35 минути. Вече изпеченият тутманик се полива със запържената в олио галета.
Халва
Продукти:
500 г захар
250 г мед
яйца – 3 белтъка
60 г белен шамфъстък или фъстъци
Приготвяне:
Смесете 1 ч.ч. вода с меда и захарта в тенджерка, сложете на котлона и бъркайте до получаването на гъст сироп.
Разбийте белтъците до получаването на пяна. Снемете захарния сироп от огъня и след 10-тина минути добавете към него белтъците на порции и бъркайте с телена бъркалка. Накрая разбъркайте с натрошените ядки.
Застелете с прозрачно фолио или целофан тава и лекичко я подмазнете. Поръсете малко ядки и разпределете сместа, като загладите.
Оставете домашната халва с ядки в хладилник. Поднесете я нарязана на парчета.
На 28 февруари ще има учебни занятия в училище „Родина“ -Малага. Националният празник на България и тържеството по случай патронния празник на училището ще се проведат на 7 март в рамките на Дните на България в Малага.
На 21 февруари от 12.45 ч в работилницата за мартеници родители и деца ще направят най-прекрасните мартенички за Баба Марта.
Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия — от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 20 януари (нов стил) или на 2 февруари (стар стил).
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци
Според теренните наблюдения на изпълнявания в българската територия обичай, той може да се раздели на два варианта, които имат известни отлики един от друг
Котленско-Карнобатски вариант
Преди празника къщата се почиства и измазва, а хората се обличат в нови или празнични дрехи. На самият празник се заколва петел, отглеждан специално с тази цел или специално закупен от тържището. Коленето става или много рано сутринта, или вечерта. Обикновено жертвеното животно е заколвано на прага на дворните врата, но има случаи, когато се коли и на къщния праг. В Котленските и Карнобатските села изискването е петелът да бъде заколен от млад мъж (понякога бащата), но се предпочита момчето само да заколи петела. По-късно на малкото момче само се дава да пипне ножа, с който птицата е принесена в жертва. На някои места коленето се изпълнява от майката или бабата в къщата . Гледа се с кръвта на петела да се опръска вратата (къщната или дворната), плета и пространството пред прага. Главата на петела с околовратната перушина се забива на портата или дворната ограда с човката навън. С кръвта от птицата се мазват лицата на малките момчета, вратите и праговете на всички постройки.
След заколването на петела, той се сварява на курбан, с който жените ходят и раздават („подават“) по съседи и роднини. Петелът се приготвя различно — с ориз, с булгур и др., но трябва да е сварен. Някъде (с. Чубра, с. Градец) се приготвя яхния с лук. Освен курбана от петела, жените замесват и изпичат специална пита, с която също „подават“ за здраве и плодовитост. Някъде (с. Кълново) в къща с момче се „подава“ от бутчетата на петела, а в такава с момиче — от крилата. На това раздаване се гледа с изключителна важност и нищо не бива да го спре — по разказ от с. Скала, млада булка загинала в снежна виелица, защото отишла да „подава“.
В миналото през целия ден на този празник не се работи, а на някои места жените се събират на веселба. В гр. Търговище е отслужвана и църковна служба в чест на празника и за здраве на децата.
Вайковски вариант
Обичаят, който се изпълнява сред вайковците (селата Голица, Козичино, Солник, Добри дол и др.) е много подобен на гореописания, но има някои съществени отлики, като една от основните е свързването му от хората с Бабинден.
И тук в денят преди празника къщата се почиства, измита и белосва; хората (най-вече жените) се пременяват в празнични дрехи, изваждат се старинните носии, често се обличат булчинските премяни. Петелът за жертвоприношението обикновено е пъстър и се отглежда още от лятото или есента за тази цел. Задължително е приготвянето на свещ, с която се отива при „бабата“ от Бабинден. Приготвят се и малки валма от вълна („къделки“), които също се носят на бабата и с които тя се закичва
В с. Козичино за празника се прави и петльовденско знаме („байряк“) от чимшир, украсен с пера от петльова опашка, червен конец и цветя.
Петелът се коли от майка, която има мъжка рожба, като отново се внимава с кръвта да се опръска прага, а децата са мазвани по лицето с кръвта от птицата. Главата на заклания петел се хвърля на покрива, а перушината се заравя на мястото, където се изхвърля домашната смет. Перата от опашката се откъсват и с тях жените кичат главите си за празника, кичат петльовденското знаме, а част се запазват за лазарките на Лазаровден.
Закланата птица се сварява на курбан, приготвя се пита (някъде и зелник) и с всичко това плюс вино (ракия), предварително приготвената свещ и къделката вълна, жената отива при „бабата“ от Бабинден. По пътя се раздава за здраве на съседи и роднини.
Когато се съберат у бабата, тя забучва свещ на своята пита (жените правят същото) и прекадява събралата се трапеза и жените под полите, за да имат мъжки рожби. След това жените започват да си „подават“ една на друга, с което всъщност започва празничната трапеза, съпроводена с много шеги и смях. Пеят се специални песни (шегите също са „специални“) и се играят хора до късно вечер. Вече в по-късно време жените се събират с мъжете в кръчмата, където завършват празника.
Предания
Преданията разказват следната 300 годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
източник уикипедия
Рецепта
Петел с ориз
Необходими продукти:
1 петел, 2 моркова0, 5 ч.ч. олио,2 ч.ч. ориз,сол, черен пипер
Начин на приготвяне:
Почиства се и нарязва петела на порции. Слага се в тенджера и се залива със студена вода. Поставя се тенджерата на котлона, като заври петела, се разбърква и посолява.
Оставя се месото да ври, докато се свари леко, но не напълно. Запазва се бульона, в който е врял.
Изчиства се и измива ориза, почистват се и нарязват на ситно морковите. В тавичка се слага ориза и морковите, и се заливат с олиото. На 1 ч.ч ориз се слагат 4 ч.ч. бульон, в който е врял петелът. Добавя се месото, посолява се и се пече, докато оризът поеме бульона и месото се зачерви.