Обичаи и рецепти. Кръстовден

Въздвижение на Светия Кръст Господен или по-популярното Кръстовден е един от Дванадесетте велики християнски празника. Празнува се на 14 септември.
На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение
Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ към зимата и денят се „кръстосва“ с нощта – изравняват се. Времето застудява, водите на морето и реките изстиват. Настъпва краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се „осветява“ семето за посев. В някои райони на България празникът е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът, а първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и плодородие. На този ден жените „кръстосват“ (загърлят) многогодишните цветя в градинките си – за да не се „пресекат“ китките им, защото вече може да се очакват и първите слани. А мъжете си пазят кръста (опасват го с пояс) поради захлаждането.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост, „говеее се за кръста“ и не се хапва нищо червено, като червен пипер, репички, червени ябълки и червено грозде. На трапезата има само постни храни. Яде се зелник с праз лук, печена тиква, грозде, постна мусака, задушен ориз със зеленчуци… Най-възрастната жена в домакинството опича Кръстова пита (кръсташка) – обреден хляб с украса от кръст върху него. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет.В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.
На този ден са започвали седянките. На седянките се събират само млади хора, които са готови за женитба. Момите обикновено се занимават с някаква работа – предат, шият, навиват прежда и същевременно пеят, разказват легенди, гатанки, предания, приказки, танцуват и се надиграват, задяват се и се закачат с ергените, макар и в присъствие на родителите. Стараят се да покажат уменията си в “ръкоделни” женски занятия.

Имен ден имат: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо,Криста,Кристина,Кристиян.

Рецепти

Содена питка

Кисело мляко 400 гр.
сода – 1 ч. л.
брашно – около 750 гр
сол.
олио – 4 с. л.

Киселото мляко се разбърква със содата, 2 ч. ч. брашно, слага се в тава и се прибавя сол на вкус. Добавят се 3-4 с. л. олио към кипналото кисело мляко. Бърка се хубаво, като се прибавя още брашно, горе – долу около 1 пакет . Изважда се от тавата и се меси до меко тесто върху набрашнена повърхност.
Слага се в намазнена тава, надупчва се с вилица, намазва се с вода и се пече.

Супа от моркoви и тиква

•200 мл. прясно мляко
•50 г топено сирене
•30 г краве масло
•1 глава лук
•500 г моркови
•200 г тиква

Почистваме и нарязваме морковите и тиквата. Лукa нарязваме на дребно.
В тенджера загряваме маслото, изсипваме нарязаните лук, тиква и моркови. Задушаваме ги под капак, докато зеленчуците поомекнат, след което към тях добавяме млякото и вода, колкото да покрие продуктите.
Овкусяваме със сол и по желание с черен пипер. Варим докато морковите и тиквата съвсем омекнат. След като се сварят , добавяме топеното сирене.
Пюрираме супата с пасатор. Ако е прекалено гъста, може да добавим мляко до получаване на желаната консистенция. Супата може да сервираме с запържени хлебчета

Мусака с гъби

800 г гъби, 1/2 ч олио, 1 глава лук, 2 домата, 6 варени картофа, 2 яйца, 1 ч.л. брашно, 2ч.ч. кисело мляко, сол, черен пипер

Запържваме лука, добавяме гъбите и запържваме, добавяме настърганите домати, подпряваме и оставяме да се сгъсти. Нарязваме картофите на кръгчета. Нареждаме ред картофи, ред гъби на няколко реда, добавяме малко вода , колкото да покрие 2/3 от сместта, печем на фурна, когато е готов, заливаме с яйцата, киселото мляко и брашното предварително разбъркани и запичаме отново.