Обичаи и рецепти. КръстовденDía de la cruz

Въздвижение на Светия Кръст Господен или по-популярното Кръстовден е един от Дванадесетте велики християнски празника. Празнува се на 14 септември.
На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение
Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ към зимата и денят се „кръстосва“ с нощта – изравняват се. Времето застудява, водите на морето и реките изстиват. Настъпва краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се „осветява“ семето за посев. В някои райони на България празникът е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът, а първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и плодородие. На този ден жените „кръстосват“ (загърлят) многогодишните цветя в градинките си – за да не се „пресекат“ китките им, защото вече може да се очакват и първите слани. А мъжете си пазят кръста (опасват го с пояс) поради захлаждането.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост, „говеее се за кръста“ и не се хапва нищо червено, като червен пипер, репички, червени ябълки и червено грозде. На трапезата има само постни храни. Яде се зелник с праз лук, печена тиква, грозде, постна мусака, задушен ориз със зеленчуци… Най-възрастната жена в домакинството опича Кръстова пита (кръсташка) – обреден хляб с украса от кръст върху него. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет.В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.
На този ден са започвали седянките. На седянките се събират само млади хора, които са готови за женитба. Момите обикновено се занимават с някаква работа – предат, шият, навиват прежда и същевременно пеят, разказват легенди, гатанки, предания, приказки, танцуват и се надиграват, задяват се и се закачат с ергените, макар и в присъствие на родителите. Стараят се да покажат уменията си в “ръкоделни” женски занятия.

Имен ден имат: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо,Криста,Кристина,Кристиян.

Рецепти

Содена питка

Кисело мляко 400 гр.
сода – 1 ч. л.
брашно – около 750 гр
сол.
олио – 4 с. л.

Киселото мляко се разбърква със содата, 2 ч. ч. брашно, слага се в тава и се прибавя сол на вкус. Добавят се 3-4 с. л. олио към кипналото кисело мляко. Бърка се хубаво, като се прибавя още брашно, горе – долу около 1 пакет . Изважда се от тавата и се меси до меко тесто върху набрашнена повърхност.
Слага се в намазнена тава, надупчва се с вилица, намазва се с вода и се пече.

Супа от моркoви и тиква

•200 мл. прясно мляко
•50 г топено сирене
•30 г краве масло
•1 глава лук
•500 г моркови
•200 г тиква

Почистваме и нарязваме морковите и тиквата. Лукa нарязваме на дребно.
В тенджера загряваме маслото, изсипваме нарязаните лук, тиква и моркови. Задушаваме ги под капак, докато зеленчуците поомекнат, след което към тях добавяме млякото и вода, колкото да покрие продуктите.
Овкусяваме със сол и по желание с черен пипер. Варим докато морковите и тиквата съвсем омекнат. След като се сварят , добавяме топеното сирене.
Пюрираме супата с пасатор. Ако е прекалено гъста, може да добавим мляко до получаване на желаната консистенция. Супата може да сервираме с запържени хлебчета

Мусака с гъби

800 г гъби, 1/2 ч олио, 1 глава лук, 2 домата, 6 варени картофа, 2 яйца, 1 ч.л. брашно, 2ч.ч. кисело мляко, сол, черен пипер

Запържваме лука, добавяме гъбите и запържваме, добавяме настърганите домати, подпряваме и оставяме да се сгъсти. Нарязваме картофите на кръгчета. Нареждаме ред картофи, ред гъби на няколко реда, добавяме малко вода , колкото да покрие 2/3 от сместта, печем на фурна, когато е готов, заливаме с яйцата, киселото мляко и брашното предварително разбъркани и запичаме отново.

La iglesia cristiana ortodoxa celebra el 14 de septiembre como Día de la Cruz. En este día el sacerdote rocía con agua bendita a los presentes en el templo deseándoles mucha salud, luego recorre las casas bendiciéndolas también al colocar la cruz sobre la mesa festiva. En la cultura popular tradicional el día de la Cruz, o Krastovden según se dice en búlgaro, es considerado como el límite entre el verano y el otoño. En este día comienzan las faenas agrícolas típicas de la temporada, como por ejemplo la siembra otoñal y la vendimia. En las regiones vinícolas incluso llaman este día el de la vendimia. Suelen comerse platos de vigilia.
Junto con la vendimia el 14 de septiembre, Día de la Cruz, se abría también la temporada de las tertulias. En esas tradicionales reuniones caseras los jóvenes se sentaban a hacer algún trabajo, bajo el control de los padres anfitriones,лo que no era obstáculo para flirteos y cotejos encubiertos, declaraciones de amor.

Receta

Musaká con champiñones
800 gr de champiñones, ½ vaso de aceite, 1 cebolla, 2 tomates, 6 patatas cocidas, 2 huevos, 1 cucharadite da harina, 2 tazas de yogur, sal, pimienta negra
Sofreír la cebolla, después los champiñones, añadir los tomates, sazonar y rehogar.Colocar parte de las patatas cortadas en rodajas, echar encima la mezcla de champiñones, seguir con capas de patatas y champiñones. Echar un poco de agua hasta cubrir 2/3 de la altura de la mezcla, hornear. Cuando esté listo bañar con mezcla de huevos, harina y yogur, gratinar 10 min.más.