Цветница

cvetnitsa3

Цветница е подвижен християнски и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и  църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя,  или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

И шествието продължава от Елеонското възвишение до Храма. Спасителя прогонва  от там събралите се търговци  и извършва множество изцеления на страдащи хора.

 

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос.

Трапезата за Цветница е празнична, но тъй като денят е част от периода на Великденските пости, храните трябва да са постни. Добре е да има маслини  и пролетни листни зеленчуци. В този ден се разрешава риба.

Различни са и много колоритни народните обичаи за Цветница.

Във всеки от тях, обаче е на почит върбата, която пази  хората  и домовете от уроки. Крехка, свенлива и смирена , върбовата клонка е символ на женското начало. Старите хора казват, че яко я вържем на кръста си, тя  ще ни дари здраве  и успех дори в най-трудните ни начинания. Вярва се, е всичко окичено с върба ще бъде здраво през цялата година. В Странджа, например, по време на жътва, жътварките си слагат венец на главата против главоболие.

В миналото хораат са поставяли върбови клонки и на животни , преди да ги изведат на паша. Със свежи върбови листенца са захранвали и малките пиленца, за да са здрави. В различните краища на България, пък забиват клонките в градината, за да не я рови къртицата. А когато през лятото се зададат градоносни облаци, хората гледат към тях  през свитите  на Цветница  върбови клонки, за да попречат на градушката да унищожи нивата.

Навсякъде в България, обаче, скритият смисъл  на празника  е върбовото клонче да ни пази до следващата пролет. а молитвата към Господ е да не дава никому кръст, по-голям от този, които може да носи.

В този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Лазарувалите предният ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла). Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за кумица. Кумицата завежда цялата дружина в дома си, където се гощават и пеят песни предимно с любовна тематика (копнеж, надежди, съдба в брака); някои от песните са свързани и с представите за змея: така завършва обичаят кумичене. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро.

 

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения. Честит празник!

 

Рецепта

Риба плакия

 800 г риба, 5 с. л. олио, 4-5 глави кромид лук, 1-2 моркова, 1/2 глава целина, 1 глава (7-8 скилидки) чесън, 3-4 домата, 1 ч. л. червен пипер , 1 и 1/2 ч. ч. гореша вода , 1 лимон черни маслини без костилки дафинов лист черен пипер на зърна 1/2 връзка магданоз сол

Морковът и целината се почистват и нарязват на кубчета. Лукът се обелва и се нарязва. В голям тиган се запържва лукът. Прибавят се морковите и целината, след което се задушават 10 минути. Добавя се половината от предварително обелените и нарязани домати. Всичко се разбърква и се поръсва със ситно нарязаните чесън и половината от магданоз. Cместа се поръсва с червен пипер, сол и се залива с водата. Подправя се с дафинов лист и 3-4 зърна черен пипер. Оставя се да къкри на тих огън 10 минути. Сместа се прехвърля в огнеупорна тава. Фурната се загрява на 180 С. Върху лучената смес се нарежда изчистената и измита риба. Ако рибата е голяма, то тя се нарязва на парчета. Отгоре се разпределят останалите домати, маслините и резенчетата от обелен лимон. Риба плакията се поръсва с останалия ситно нарязан магданоз. Пече се 20-30 минути. Плакията се поднася студена.

Share Button

Може да харесате още...