ЦветницаDomingo de Ramos

Цветница е подвижен християнски и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и  църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя,  или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

И шествието продължава от Елеонското възвишение до Храма. Спасителя прогонва  от там събралите се търговци  и извършва множество изцеления на страдащи хора.

 

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос.

Трапезата за Цветница е празнична, но тъй като денят е част от периода на Великденските пости, храните трябва да са постни. Добре е да има маслини  и пролетни листни зеленчуци. В този ден се разрешава риба.

Различни са и много колоритни народните обичаи за Цветница.

Във всеки от тях, обаче е на почит върбата, която пази  хората  и домовете от уроки. Крехка, свенлива и смирена , върбовата клонка е символ на женското начало. Старите хора казват, че яко я вържем на кръста си, тя  ще ни дари здраве  и успех дори в най-трудните ни начинания. Вярва се, е всичко окичено с върба ще бъде здраво през цялата година. В Странджа, например, по време на жътва, жътварките си слагат венец на главата против главоболие.

В миналото хораат са поставяли върбови клонки и на животни , преди да ги изведат на паша. Със свежи върбови листенца са захранвали и малките пиленца, за да са здрави. В различните краища на България, пък забиват клонките в градината, за да не я рови къртицата. А когато през лятото се зададат градоносни облаци, хората гледат към тях  през свитите  на Цветница  върбови клонки, за да попречат на градушката да унищожи нивата.

Навсякъде в България, обаче, скритият смисъл  на празника  е върбовото клонче да ни пази до следващата пролет. а молитвата към Господ е да не дава никому кръст, по-голям от този, които може да носи.

В този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Лазарувалите предният ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла). Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за кумица. Кумицата завежда цялата дружина в дома си, където се гощават и пеят песни предимно с любовна тематика (копнеж, надежди, съдба в брака); някои от песните са свързани и с представите за змея: така завършва обичаят кумичене. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро.

 

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения. Честит празник!

 

Рецепта

Риба плакия

 800 г риба, 5 с. л. олио, 4-5 глави кромид лук, 1-2 моркова, 1/2 глава целина, 1 глава (7-8 скилидки) чесън, 3-4 домата, 1 ч. л. червен пипер , 1 и 1/2 ч. ч. гореша вода , 1 лимон черни маслини без костилки дафинов лист черен пипер на зърна 1/2 връзка магданоз сол

Морковът и целината се почистват и нарязват на кубчета. Лукът се обелва и се нарязва. В голям тиган се запържва лукът. Прибавят се морковите и целината, след което се задушават 10 минути. Добавя се половината от предварително обелените и нарязани домати. Всичко се разбърква и се поръсва със ситно нарязаните чесън и половината от магданоз. Cместа се поръсва с червен пипер, сол и се залива с водата. Подправя се с дафинов лист и 3-4 зърна черен пипер. Оставя се да къкри на тих огън 10 минути. Сместа се прехвърля в огнеупорна тава. Фурната се загрява на 180 С. Върху лучената смес се нарежда изчистената и измита риба. Ако рибата е голяма, то тя се нарязва на парчета. Отгоре се разпределят останалите домати, маслините и резенчетата от обелен лимон. Риба плакията се поръсва с останалия ситно нарязан магданоз. Пече се 20-30 минути. Плакията се поднася студена.El Domingo de Ramos es una de las más queridas fiestas del calendario folclórico búlgaro. Se celebra una semana antes de la Pascua de Resurrección cuando la Iglesia Ortodoxa conmemora la entrada de Jesucristo en Jerusalén. Además, es el día onomástico de todas las personas que llevan nombres de flores. En Bulgaria se denomina Domingo del Sauce por el rito de llevar a la iglesia ramas de sauce y flores. Tras santificarlos en el templo, las ramas se llevan a casa junto con la bendición de salud y bienestar.