Обичаи и рецепти. Великден

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос. Това е един от най-любимите български народни празници.

На Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите

Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Иисус Христос преди да бъде разпънат на кръст. Започва с тържественото Му влизане в Йерусалим и завършва с Неговото възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната седмица на Великия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. Тази седмица завършва с Великден. Великденската служба започва в събота вечер и след приемане на благодатния огън от свещеника се излиза от храма, бият камбаните и точно в полунощ се възгласява „Христос Воскресе“ и се отговаря „Воизтина воскресе“. Чете се Евангелието, свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, който отворил райските двери, и с пеене на Канона на празника — Воскресенния ден, се влиза в храма за света литургия.

На следващата сутрин хората отново ходят на църква и след това се събират семейно у дома. Младите обикновено отиват на гости при родителите си или кръстниците си като се даряват великденски яйца и козунак. Празничната трапеза обикновено са ястия с агнешко, ориз с дреболии, много салати с пресни зеленчуци. Празничният поздрав е: Христос Воскресе!, на който по традиция се отговаря: Воистину Воскресе!

Именници са Величка, Виличка, Величко, Виличко, Велика, Велизара, Пасха, Паскуалина, Паскалина, Паскуалино, Паскал.

Великденски яйца

Великденските яйца трябва да са разноцветни, но задължително първото трябва да е червено.

История

Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.

Яйцето е видяно от последователите на християнството като символ на възкресението и вечния живот: докато е латентно то съдържа нов живот запечатан в него. В източноправославните и католическите църкви великденските яйца са боядисани в червено, за да се означи кръвта на Иисус Христос, а твърдата черупка символизирала запечатаната гробница на Христос — пропукването на яйцето символизирало Неговото възкресение. Великденските яйца са благословени от свещеника на края на Великденското богослужение  и се раздават на вярващите

Български обичаи

В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави. До появата на изкуствените оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от червено цвекло се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисват яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарява и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползват отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.

Обредни хлябове

Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден.

Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия .Според излседователи на българското възраждане за първи път козунак в съвременния му вид се е появил в Шумен в средата на 19 век,когато тук временно пребивават унгарските емигранти

Честит празник!

Рецепти

Великденска салата

2 бр марули

4 стръка зелен лук

1  краставица

1 връзка репички

10- 12 маслини

2 твърдо сварени яйца

сол

зехтин

оцет

Начин на приготвяне:

Измиваме и нарязваме зеленчуците. Всичко посоляваме на вкус и леко намачкваме с пръсти, добавяме зехтин,  оцет пак на вкус и объркваме добре с лъжица цяла салата.  Салата сервираме като украсяваме  всяка порция с маслини и нарязаните на полумесеци сварени яйца.

Агнешка дроб сърма

1 агнешки комплект/дреболии/, 200 г ориз, 2 връзки пресен лук ,½ връзка пресен джоджен ,1/2 връзка магданоз ,3 с. л. олио сол и черен пипер на вкус

За заливката: 2 яйца 300 г кисело мляко 3 с. л. брашно

Измиваме дреболиите. В кипяща подсолена вода попарваме черния дроб за 5 минути и го изваждаме, останите бял дроб и сърце оставяме да поврат още 30 минути. Изваждаме да се охладят и прецеждаме бульона, който ще ни трябва за после.  Двете връзки пресен лук се нарязва на ситно и запържва в по- голям тиган. Добавяме 200г ориз и като стане прозрачен слагаме нарязаните на кубчета сварени агнешки дреболии, наситнените ½ връзка джоджен и ½ връзка магданоз. Разбъркваме добре цялата смес и овкусяваме със сол и черен пипер.  След като сме приготвили сместа имаме два варианта за довършване на дроб сармата. При наличие на було може да изсипем плънката в маназнена тава и цялата да я покрием с булото. Или да нарежем булото на квадрати и да завием отделни сарми, които подреждаме в тава за печене.Ето една лесна техника за оформяне на сърмите. В празен черпак застиламе парче от булото, напълваме го с плънка до горе и само остава да завием краищата. При липса на було си спестяваме за съжаление тази вкусна добавка и просто изсипваме запържените дреболии, лук, ориз и подправки в намаслена тавичка.Доливаме с бульона количество според указанията за сваряване на ориза и печем на 200 градуса за около 40 минути. Преди да изври напълно водата приготвяме заливката като разбиваме 2 яйца, 300 г кисело мляко и 3 с. л. брашно. Заливаме ястието и печем още 10-15 минути до достигане на златист цвят. Вариации има и в тази рецепта, спокойно могат да бъдат включени гъби или спанак . Дроб сърмата се сервира топла като основно ястие или гарнитура за агнешко печено. По желание може да се поднесе с кисело мляко.