Месни и Сирни заговезни. ПрошкаSirni zagovezni . Domingo de perdón

Месни и Сирни заговезни

Дните преди началото на Великите пости, не само ни връщат към корените ни, но и ни карат периодично да осъзнаваме, че цикълът на живота се състои от много по-малки цикли, през които е добре всички да преминаваме осъзнато – така запазваме връзката си със земята и природата, а също и с общността, към която принадлежим. От друга страна, това е едно от най-игривите и безгрижни народни празненства – нещо като разпускане и зареждане с настроение преди дългите и строги великденски пости – аналогично на карнавала в западния християнски свят.
Постите започват с Месни Заговезни или Неделя Месопустна. Това е православен църковен празник, който се отбелязва винаги в неделя, 8 седмици преди Великден. Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия. От този ден до края на Великите пости – Великден, са забранени месото и месните продукти. Заговява се от месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия от свинско,варена кокошка,баница с мас и извара.Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището…
Подготовката за заговяването започва още от съботата преди Месни заговезни , когато е Голяма задушница – тогава  почитаме и се прощаваме с мъртвите.

За да продължим напред по пътя на очистването, от Месни заговезни нататък не ядем месо и започва седмицата на Сирница-от животинските храни са разрешени само млечните и яйца.

Произходът на празника е езически, а едва по-късно е намерил мястото си и в църковния календар. Сирница е имал изключително важно място и значение в народните обичаи, най-вече като празник на прехода от зимния към летния цикъл, а и като символ на очистването. Според православните канони в деня на Сирни Заговезни(неделя-7 седмици преди Великден) за последно се ядат храни от животински произход – след това започва заговяването, т. е. постенето. Говея означава също и мълча, а мълчанието е част от подготовката за предстоящите седмици на въздържание.

Самият ден на Сирна неделя започва с ходене на гости при по-възрастни близки, кумове и роднини, за да искат по-младите прошка от по-старите с думите „прощавай” и да получават отговор „Господ да прощава. Да си простен” или „просто да ти е“ /Прошка/. Опрощаването между хората също е част от подготовката за дългото изпитание на постите.
Ритуалните храни на Заговезни са обикновени – на масата се слагат риба, рибник, масло, варени яйца, сирене и баница,  халва. Хлябът не е обреден и трапезата не се кади.

Сирни заговезни, Сирна неделя, Сирница или Поклади е и празник на веселби и забавления най-вече за младите. Веднага след вечерята по къщите се прави известното хамкане или ламкане. Едно време конец се е връзвал за най-високата греда на къщата, а по-късно – за дървена тояга, пръчка или точилка. В най-стария му вариант хамкането се е правело с въглен, яйце и сирене, последователно връзвани на конеца. Въгленът се е пазел против уроки, а жълтъкът на яйцето и парчето сирене – като лек за хората и животните. Хамкане с халва са правили най-вече в градовете. След това запалвали конеца, първо, за да видят дали ще е плодородна годината, а после още колкото пъти искат за всякакви наричания – за добитъка, за стопанина, за стопанката, за мома или момък.
Вечерта на Сирница пък се палят големи клади от слама и клони, обикновено на високи места извън селата – огньовете се прескачат от момците за здраве, докато момите играят хоро. Този обичай има най-различни имена в цяла България – òратник, олèлия, ỳрбалки. Освен клади палят и кошници, пълни със слама и ги въртят над главите си, отново за здраве и за очистване.
Интересен обичай е хвърлянето на стрели, или т. нар. туйкане, чулкане. Младите момчета си издялкват стрелички предварително и преди празника се упражняват да ги изстрелват с примитивни лъкове, а вечерта на Заговезни намазват краищата на стреличките с катран, запалват ги и започват да ги изстрелват по дворовете на момичетата, които харесват. Важно е във всеки момински двор да има поне по една стреличка – знак, че младата стопанка е харесвана. Туйкането не се прави навсякъде из страната, най-характерно е за Източна и
Югоизточна България.

 

Според народните вярвания в дните през седмицата след Заговезни, или така наречената Черна неделя, навън вилнее демонът-бяс, който в християнските представи е Дяволът. Ето защо на Черен вторник, Луда сряда и Въртоглав четвъртък не се работи, а неработенето се отъждестявява с мълчанието. В понеделник след Сирница, на т. нар. Песи понеделник или Кукеровден, продължава гоненето на злото. На този ден се люлеят кучетата, за да не ги лови бяс, и излизат кукерите. Техните игри са сложен обряд, в който се разиграват много
роли и се извършват ритуални действия. Празничният цикъл около Заговезни завършва с Тодоровден. Вярва се, че на този ден свети Тодор се обличал в девет кожуси, яхвал коня и отивал при Бога, за да проси да изпрати лято.

Свинска каварма

Продукти:

800 г свинска плешка без кост
5 стръка праз
3 червени чушки
3 зелени чушки
2 скилидки чесън
1/2 ч. ч. червено вино
1 ч. ч. зеленчуков бульон
2 с. л. доматено пюре
2 с. л. краве масло
3 с. л. олио
1 с. л. червен пипер
1/2 ч. л. чубрица
1/4 връзка магданоз
сол и черен пипер на вкус

Начин на приготвяне:

Месото се нарязва на кубчета и се запържва до златисто в олиото и маслото. Изважда се. Празът се нарязва на едри кръгчета и също се запържва в съда, докато омекне, заедно с наситнения чесън. Прибавят се нарязаните на кубчета чушки. Слагат се червеният пипер, чубрицата и доматеното пюре. Налива се виното, месото се връща и се оставя леко виното да се изпари. Прехвърля се в съд за печене, налива се бульонът, подправя се със сол и черен пипер. Пече се в загрята на 200 градуса фурна, с вентилатор, за около 1 час и 30 минути. Готовото ястие се поднася с наситнен магданоз.

 

Яйца с извара
Продукти:
5 яйца
200 г извара
200 г кисело мляко
черен пипер и сол на вкус
Приготвяне:
Твърдо сварените яйца се разрязват на две.
Изваждат се жълтъците и с вилица се смачкват добре и се разбъркват с киселото мляко и изварата, прибавя се черният пипер и се посолява. Сместа се разбърква  добре и се пълнят белтъците. В чиния се поставя от сместа и отгоре се редят  пълнените яйца.

Тутманик със сирене

Продукти:

300 г кисело мляко 100 мл хладка вода
4 с. л. олио
1 с. л. сол
1 с. л. захар
1 кубче мая
700 г брашно, галета, Плънка – 200 г сирене и олио

Приготвяне:

Маята се разтваря във водата заедно със солта и захарта.Добавят се 2 с. л. брашно,

разбърква се и се оставя да втаса.Брашното се пресява, прави се кладенче, сипва се втасалата мая, олиото, киселото мляко и се замесва тесто, което се оставя да втаса на топло.След като то удвои обема си, се измесва отново и се разделя на 3 топки.Всяка една се разточва на лист.
Слага се първият, намазва се с олио и се поръсва със сирене.Върху него се слага вторият лист, пак се намазва и поръсва със сирене.Накрая се слага третият като само се намазва с мазнина.Както са трите листа един върху друг се навиват на руло, което се разтегля с ръце.Слага се в намаслена с масло и поръсена с галета тава, като се навива като баница. Оставя се отново да втаса и се пече при 200 градуса около 30-35 минути. Вече изпеченият тутманик се полива със запържената в олио галета.

Халва
Продукти:
500 г захар

250 г мед

яйца – 3 белтъка

60 г белен шамфъстък или фъстъци

Приготвяне:
Смесете 1 ч.ч. вода с меда и захарта в тенджерка, сложете на котлона и бъркайте до получаването на гъст сироп.
Разбийте белтъците до получаването на пяна. Снемете захарния сироп от огъня и след 10-тина минути добавете към него белтъците на порции и бъркайте с телена бъркалка. Накрая разбъркайте с натрошените ядки.
Застелете с прозрачно фолио или целофан тава и лекичко я подмазнете. Поръсете малко ядки и разпределете сместа, като загладите.
Оставете домашната халва с ядки в хладилник. Поднесете я нарязана на парчета.El último domingo antes de la Cuaresma, se celebra Domingo del Perdón o Sirni Zagovezni, lo más importante es dar y recibir perdón. Los jóvenes visitan a sus padres de quienes reciben ayuda y apoyo, a sus padrinos, y se reúnen con todas las personas importantes para ellos para pedir perdón.  Antes de que la familia se siente a la mesa, en la casa se lleva a cabo el rito de perdonar los errores. Después de que todos hayan recibido perdón se sientan a la mesa festiva.

Lo que obligatoriamente está presente en la mesa es el queso, los huevos, la mantequilla y la pasta de hojaldre rellena de queso.

Después de la cena sigue un rito muy divertido Sobre la mesa se ata un hilo de lana de color rojo. En él se cuelga un huevo, queso o turrón blanco. Después el hilo se hace balancear sobre la mesa y cada uno debe capturar los alimentos atados solamente con la boca, ya que no es permitido utilizar las manos. Se considera que el primero en capturar los alimentos tendrá suerte todo el año.

En algunas regiones folclóricas durante la noche de Sirni Zagovezni se practicaba otro rito . Se encendían fuegos y los mozos lanzaban flechas encendidas en el patio de su elegida. Cada moza tenía que recibir una declaración amorosa de este tipo. Era permitido lanzar flechas hacia las casas de otras muchachas como un modo de expresar la admiración ante su belleza.