НОВА ГОДИНА и ВАСИЛЬОВДЕНAño Nuevo. Survaki. San Basilio

НОВА ГОДИНА и ВАСИЛЬОВДЕН

Навсякъде по света началото на новата година е празник, на който всеки оставя зад гърба си несбъднатите мечти и създава нови. Новогодишната вечер събира цялото семейство, много роднини и приятели.Преди всички  да седнат на богатата и пищна празнична трапеза, най-възрастния човек прикадява ястията, а след това и цялата къща, за да прогони злите сили и духове. Готви се свинско с кисело зеле, пържоли, печена пуйка или петел, „кавърма”.Трябва да има в изобилие сурови плодове: ябълки, круши, грозде, портокали, мандарини и пр.Както на масата на Бъдни вечер, така и на Нова година трябва да има лук, чесън, жито, сушени плодове, орехи, туршия, които се запазват до Йорданов ден.  Прави се обреден хляб и баница със сребърна пара и дрянови пъпки за късмет. Баклавата също е неотменим специалитет,както и баклавата

Баницата с късмети се нарязва на парчета, колкото души има около масата с едно повече, за Св. Богородица. Всеки взима парчето пред него, а късметът определя предстоящата година. Дряновите клончета след вечеря се хвърлят в огъня – ако изпукат е на здраве и берекет.

След дванадесет часа и настъпването на Новата година, започва посрещането на друг голям български празник – Васильовден.Той е свързан и с обичая сурвакане.Деца до 14-годишна възраст, събрани на групичка, обхождат домовете на близки и съседи. Всяко дете носи свежо откършена или украсена сурвакница. Украсата е най-разнообразна – преплетени клончета, нанизи от пуканки и сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци, кравайчета. Сурвакарите започват от най-възрастния член и благославят къщата и стопаните.

„Сурва, сурва година,

весела година,

зелен клас на нива,

голям грозд на лозе,

жълт мамул на леса,

червена ябълка в градина,

пълна къща с коприна,

живо, здраво догодина,

догодина, до амина“

Домакините даряват сурвакарите с дребни пари, орехи, сушени плодове и малки подаръци.

Важна роля в ритуала е отредена на сурвакницата. Тя задължително е от дряново клонче, защото се вярва в магическата сила на дървото. Дрянът цъфти първи и дори и в най-студената зима е отрупан с пъпки, символ на пролетта и младостта. От друга страна плодовете му узряват най-късно, което пък било смятано за символ на мъдростта. Така, като че ли дървото съединявало целия човешки живот – от младостта до мъдростта на старостта. Удрянето с жилавата дрянова пръчка трябвало да прехвърли върху човека издръжливостта, здравината и силата на оцеляване на дряна.Според етнографите това е т. нар. контактна магия, която се съчетава и с вербалната – изричането на благопожелания от сурвакарите. Първоначално дряновата пръчка не била украсявана, трябвало само да се избира такава с най-много пъпки, символ на плодородието. Правели се два кръга единият по-малък, другият по-голям, за да заприлича на буквата “Ф”. След това с времето украсата се разнообразявала и ставала все по-богата, като всеки елемент имал своето значение. Закичвали се стари монети, символ на материалното благополучие. Нанизи от пуканки, царевица или други семена се слагали с пожелание за изобилие и берекет на нивите. Червените вълнени конци били символ на здравето. Сушените плодове и червени чушки също са наричани за плодородие. Често в някои краища на върха на сурвакницата се поставя ябълка, която свързваме с плодородието или пък според други учени е библейски символ. Още в украсата може да присъстват бяла вълна, чесън, нанизани тиквени семки, боб и царевица (предварително накиснати, за да омекнат) и др.

Според старите обичаи, към новогодишните традиции спада и ладуването. Момите се събират при чешмата и донасят бяло котле с мълчана вода, в което всяка пуска пръстена си . Котлето престоява през нощта, а на сутринта една от момите вади пръстените, докато другите пеят за какъв момък ще се ожени момата, и какъв ще бъде нейния късмет.

Първият ден от годината е Васильовден. Според народните вярвания ранната утрин е най-хубавото време за гадаене. По нашите земи се вярва, че всичко, което са показали бобът, конецът, пръстенът и останалите предмети за врачуване, ще се случи през годината.

На 1 януари отбелязваме Обрезание Господне и празнуваме деня на Василий Велики. На осмия ден след раждането си младенецът Исус е бил занесен за първи път в църквата, за да бъде посветен на Бога. Обрезание Господне всъщност е Старозаветното кръщение и тогава Исус Христос е бил обрязан по еврейски обичай, което символизира изчистване на човешките прегрешения. Свети Василий Велики е бил виден византийски богослов, философ и писател от IV век Той е първият църковник, известен с реформата, която прави в богослужебните песнопения и съставя мелодията и текста на една от най-пищните литургии, наречена в негова чест Св. Василиевата литургия.

За Васильовден семейната трапеза отново е отрупана от множество месни ястия,обреден хляб и баница с късмети.

На 1 януари имен ден празнуват: Васил, Василка, Васка, Василен, Василена, Василий, Весела, Веселин, Веселина, Вълко, Вълчо. Честито.

Поверия за Нова година и Васильовден На 31-ви декември домът трябва да е чист и подреден, за да започне годината „на чисто“ и да не носи със себе си миналогодишните проблеми. Трапезата трябва да е богата, а ястията – разнообразни, за да бъде плодородна новата година и да има хляб за всички.

Народните поверия гласят, че ако на 31-ви декември има сняг, нивите ще са плодородни. Ако небето е ясно и звездите се виждат, ще има много плодове в градината. На Нова година и на Васильовден не се дават пази назаем, за да не излезе богатството от дома. На 1-ви януари не се изхвърля боклукът, за да не „избяга“ късметът. Ако някой кихне на празничната трапеза на Васильовден, е на хубаво.

Рецепти

Пуйка със зеле

1 бр. (2 – 2,5 кг) пуйка, 3 кг кисело зеле, 300 мл олио, 10 г червен пипер, 1/2 ч.ч.  ориз, сол,

Пуйката се посолява отвътре и отвън и се поставя в пръстен гювеч или тавичка върху част от зелето, нарязано на дребно. Пече се в средно силна фурна, като се обръща няколко пъти, а в зелето се налива по малко топла вода. За да не прегори, добре е пуйката да бъде покрита с цели зелеви листа.. Останалата част от зелето, нарязано на дребно, се вари на тих огън заедно с мазнината, червеният пипер, вътрешностите, крилата и шията на пуйката. Накрая свареното зеле се смесва със зелето, върху което е опечена пуйката. Прибавя се оризът и се добавя малко вода. След 15 минути ястието е готово за поднасяне. Във всяка чиния се слага зеле, а отстрани – парче от пуйката. . Ако пуйката е много тлъста, намалява се количеството на мазнината

Баклава

1 пакет обикновени кори, 250 г масло, 250 г орехови ядки, 1 с.л.  канела,  500 г захар, 500 мл вода, сока от 1 лимон

Estamos despidiendo un año más  para desearnos todo lo mejor durante el Año Nuevo.

La principal fiesta en Bulgaria, celebrada el 1 de enero,   se llama Surva, Survaki o Fiesta de San Basilio.

En las diferentes zonas de Bulgaria se preparan distintas variedades de panes, roscas y pasteles de hojaldre con relleno de queso y huevos, puerro o col agria cocida, etc. Eso sí, es común de todos los confines del país la tradición de colocar en el pastel de hojaldre “banitsa”  retoños de cornejo, que simbolizan los diferentes bienes: la suerte, la salud, el éxito en el trabajo, en el amor, en los estudios, etc. Según qué retoño le toque a cada comensal, tal será su suerte durante el año nuevo. Es muy tradicional la presencia en la mesa festiva   de cerdo o pavo asados con col agria (chukrut) y de postre baklava

En todos los ritos ocupa un lugar central el cornejo, símbolo de fortaleza, salud y juventud. Los muchachos de 12 a 15 años adornan ramitas de cornejo con frutos secos, pequeñas roscas, palomitas de maíz, copos de algodón o lana cruda y algunas monedas. Esta ramita mágica se llama survachka y sirve para desear suerte y bonanza a las personas. Los muchachitos recorren las casas del pueblo y en cada una son acogidos con gran alegría. Con sus survachka dan ligeros golpecitos en las espaldas de cada miembro de la familia sucesivamente, empezando por el de mayor edad, y recitan votos de buena salud, suerte, bienestar, abundancia, etc.  El ama de casa agradece a los muchachitos su visita obsequiándoles golosinas y pequeñas monedas.

En el primer día del año nuevo, la Iglesia Ortodoxa Búlgara homenajea a San Basilio, obispo de Cesarea y preeminente clérigo del siglo IV /bnr.bg/

Receta

Baklava

1 paquete de hojaldre tipo pasta filo (250 gr), 100 g. de mantequilla, 1 taza de nueces trituradas, 1/2 cucharadita  de canela, almíbar: 1 taza de azúcar, 2 tazas de agua, la cáscara  de 1 limón

Se hace almíbar  con el  agua y  la azúcar, se pone al fuego, cuando empiece a   hervir  se añade  la cáscara de limón. Cuando  espese un poco, el almíbar se quita del fuego, se quita la cáscara de limón. Se derrite la mantequilla, se colocan capas de pasta filo, untadas con mantequilla en un recipiente untada también con mantequilla. Se añaden las nueces con la canela y por encima se ponen varias capas de pasta filo. La baklava se corta en rombos y se hornea a 200ºC hasta que se dore. Se deja enfriar y se añade el almíbar caliente. Se deja reposar una noche.