Весела Коледа!

В коледната нощ сиянието на Божията звезда вещае хармония, обич, добронамереност, с които да направи света по-добър и съвършен.

Най-искрени благопожелания за здраве и сили, за топлота и доброта, за  радост с много поводи  за  усмивки и веселие, за сбъднати мечти и късмет.

Рождество Христово, наричано още Коледа, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него християните честват рождението на Сина Божий Исус Христос.

Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
В България празникът Рождество Христово е продължение на Бъдни вечер – последният ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари – мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Kоледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай.Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година.
Пеят се песни за всеки от семейството — от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия.
Първата песен обикновено започва с думите:

“Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!“

Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. В огнището проблясват пламъците от бъдника още от Игнажден. Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне. Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот. От бъдника се оставя и по една недогоряла главня, която всяка вечер от Коледа до Йордановден се пали и се гаси с вино – да предпазва от болести домашните животни.

Коледната трапеза

Първият и най-важен момент, в очакване на който са всички постещи християни, е т.нар. блажене – за пръв път след постите на трапезата се слага месо. Освен месо, задължително присъстват и останалите забранени до този момент продукти – сирене, кашкавал, мляко, масло и други животински храни.

На много места из страната се приготвя т.нар. капама – тя е ястие с три или повече вида месо. Всеки край има различни традиции, свързани с готвенето на тази типично българска народна гозба.

Освен основното ястие, на трапезата се слагат и други месни продукти – луканка, сурова наденица, кървавица, черен дроб, печена кокошка и всякакви други мезета.

За празничната трапеза се приготвя и питка или цяла погача. Задължителна почти за всеки празник е и баницата – със сирене, месо, праз, киселец или спанак. На някои места се приготвя и т.нар. лучник

Коледната трапеза не се вдига цял ден, сяда се направо на вечеря. Коледните празници продължават 3 дни, до 27 декември – Стефанов ден.

На Коледа именният си ден празнуват Емил, Ицо, Ичо, Младен, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радa, Радостина, Христалина, Христо, Христи, Христин, Христина, Христофор, Кристин, Кристина, Кристиян, Кристияна.

Честит имен ден.

 Рецепта

 Банска капама

Необходими продукти

• 700 г свинско месо
• 700 г телешко месо
• 600 г пилешко месо
• 150 г сланина
• 400 г кървавица
• 2 кисели зелки
• червено вино
• тесто за замазване

Начин на приготвяне

На дъното на пръстен гювеч се слагат 3-4 цели зелеви листа. Отгоре се нареждат зелеви сармички, направени от парченца свинско и телешко месо. Покриват се с пласт от ситно нарязано кисело зеле. Поръсва се с червен пипер и част от нарязаната на парчета сланина. Отгоре се слага нарязаното на хапки телешко месо, пак пласт кисело зеле, червен пипер и сланина. После се слага свинското месо, пласт кисело зеле, пилешкото месо, пласт кисело зеле. Отгоре се слага кървавицата, нарязана на едри парчета. Слага се виното и вода до средата на съда. Затваря се с капак и се замазва с тесто. Поставя се във фурната и се пече на умерен огън 3 часа.

Източници

edna.bg, visitbulgaria.net, receptite.com, bnr.bg