Обичаи и рецепти. 20 декември – Игнажден San Ignacio

20 декември – Игнажден

Имен ден празнуват Игнат, Игната, Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Оги, Огнемир, Огнемира, Светла.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

От Игнажден започват Коледните и Новогодишни празници. Денят се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад ден, Млад Бог, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Православната църква почита  църковния празник на Свещеномъченик Игнатий Богоносец наричан от народа Игнажден. Игнатий Богоносец бил ученик на Свети Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква. Заради вярата си е бил осъден на смърт от римския император Траян и загива мъченически, разкъсан от лъвове. Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ.

НА ИГНАЖДЕН ТРАДИЦИЯТА ПОВЕЛЯВА:

Съществуват много традиции и вярвания, свързани с празника. От това, кой пръв ще влезе в къщата на Игнажден се гадае, каква ще бъде и следващата година за хората от този дом. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има късмет, добруване, благоденствие и успех във всичко. Този обичай се нарича „полазване“. Щом сполазникът влезе в двора, той поздравява членовете на семейството. Преди да прекрачи в къщата, гостът взима от дръвника някоя пръчка и с нея разбърква огнището, като пожелава: „Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца, кончета)“. В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и стои така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите. После домакините дават на сполазника сито, пълно с пшеница. С него той поръсва из къщата и благославя: „Да се роди, дето рало ходи; дето ходи и не ходи!“. Като изрече благословията си, полезникът бива обсипван с пшеница и сушени плодове — за плодородие и берекет. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна. Много пъти къщата се спохожда и от някои домашни животни. Хората посрещат такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак. На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци (малки гевречета). От замесеното тесто откъсват малко парче и на някоя греда правят от него кръст — да бяга всяко зло. Правят се толкова колаци, колкото са членовете на семейството. На Игнажден младите момичета гадаят, коя за кого ще се задоми. Мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи, отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик, като междувременно нарича: „Който ми е на късмет, да дойде нощес да се женим заедно!“. После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. И когото сънува през тази нощ, за него ще се омъжи. Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да мине по-леко и безболезнено раждането им. Сутринта, преди изгрев слънце, жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, а от каденото жито и пепел посипват около къщата. Това се прави за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие.

На Игнажден не бива да се изнася нищо от къщата, най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът от дома. На този ден не се иска и не се дава нищо назаем – нито пари, нито стока.

Трапезата е изцяло постна

Рецепти

Картофени сарми

Продукти:

500 г сварени и намачкани картофи

1 глава кромид лук

магданоз

6 с. л. олио

смлян черен пипер

сол

1 кисела зелка

125 мл (1/2 ч. ч.) доматен сок

В половината от олиото се задушава дребно нарязаният кромид. • Прибавят се картофите, нарязаният на дребно магданоз, черният пипер и солта. • Разбърква се добре и в зелевите листа се слага по малко от картофената плънка. • Завиват се сарми и се нареждат в плитка тенджера. • Заливат се с останалото олио, доматения сок и вода, колкото да се покрият. • Картофените сарми  се варят до готовност.

Постен сладкиш

Продукти:

за сухата смес:

1 ч.ч. брашно

1 ч.ч. грис

3/4 ч.ч. захар

1 бакпулвер

1 ванилена захар

2 ч.л. канела

за плодовата смес:

2 ябълки

2 круши

1 с.л. канела

ванилия

отделно за поръсване :

100 мл олио

едро счукани орехи, стафиди

пудра захар за поръсване

В купа разбъркайте сухите съставки. Редносайте плодовете и разбъркайте с ароматите . Застелете тавичка с хартия за печене.На дъното намажете с олио. Започнете да редувате двете смеси. Поръсете дъното на тавичката с пласт суха смес. Следва ред плодова смес ,полейте със струйки от мазнината ,поръсете стафиди и орехи. Отново поръсвате от сухата смес,после плодова,мазнина,орехи и стафиди.Накрая завършвате със суха смес.Поръсвате с останалото  олио,орехи и стафиди,и печете в предварително загрята фурна на 170 гр.

La Iglesia Ortodoxa Búlgara homenajea el 20 de diciembre  al mártir San Ignacio de Antioquia. Este día en Bulgaria se llama Ignazhden. Ignacio de Antioquia era discípulo del Apóstol San Juan. Posteriormente fue obispo de Antioquia. Fue condenado condenado al suplicio de las fieras por el emperador romano Trajano por profesar la fe cristiana. Según las creencias cristianas, a partir de Ignazhden comenzaron los dolores de parturienta de la Madre de Dios que terminaron en Navidad. En la tradición popular se considera que a partir de Ignazhden se inician las fiestas de Navidad y fin de año.

El primer visitante que llegaba a la casa en Ignazhden o el Día del Mártir Ignacio, era invitado, con grandes honores, a sentarse en el lugar más distinguido de la casa, que era junto al hogar o la chimenea. Se creía que por el carácter del visitante se podía adivinar como sería el año nuevo para los moradores de la casa. Si era persona afortunada, la fortuna les acompañaría en todo momento y si no… pues y si no era de los más afortunados él, se practicaban toda una serie de ritos para transformar el efecto que causaba a la casa que visitaba.