Йоан Рилски –покровител на българския народ и патрон на българските будители.San Juan de Rila- patrón del pueblo búlgaro

Йоан Рилски /Иван Рилски/ –покровител на българския народ и патрон на българските будители.

Рoден е според житиеписците в село Скрино край Кюстендил, вероятно през 876 г., и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927–969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври.
Житията му посочват, че до 25-годишна възраст Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.
Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
Умира на 18 август 946 г. на около 70 годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес.

Рилски манастир

Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра – недалеч от мястото на първоначалното му изграждане. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България — 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят. В магерницата се е приготвяла храната за монасите.
Манастирът „Свети Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски (според някои автори от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата има параклис „Св. Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на 14 век.
Цар Иван Шишман (1371-1393 г.) издава на 21 септември 1378 г. Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им.
Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на велики български революционери, сред които Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.
През 1778 г. манастирът „Св. Иван Рилски“ става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който през 1816-1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. През 1840 година е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев.
Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.
Рилският манастир е един от най-значимите културни, исторически и археологични паметници в България, символ на България, на българщината и славянството, включен е в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО

Рецепти

Гювеч по манастирски

2 ч.ч. ориз
1 глава кромид лук
1 морков
400 г гъби печурки
1 ч.ч. печени червени чушки
½ ч.ч. маслини без костилки
1 стрък ориз лук
2 с.л. олио
Смлян черен пипер и сол на вкус
2-3 стръка магданоз

Кромид лукът се нарязва на ситно, бялата част на праз лука, морковът се настъргва на едро ренде и се задушават в загрятото олио в дълбок тиган с капак. Добавят се гъбите нарязани на ситно, като се оставят настрани няколко по-хубави, които се нарязват на тънки филийки и се оставят настрани. Добавяме нарязаните гъби към лука и оставяме да се задушат. Добавяме предварително сварения ориз.Добавяме нарязаните на ситно червени печени чушки и маслини без костилки, нарязаната зелена част на праз лук. Разбъркваме и овкусяваме със смлян черен пипер, сол, нарязан на ситно магданоз, зелен лук. Разпределяме ориза в купичка и обръщаме в чиния. Оставените гъби подреждаме в намаслен тиган с незалепващо покритие и ги запичаме от двете страни до готовност. Подреждаме отгоре върху ориза и поднасяме поръсено с нарязан магданоз

Боб по манастирски

50 гр.лук
50 мл. олио
100 гр.домати
150 гр.моркови
100 гр.червени чушки
5 бр.люти чушлета
150 гр.фасул зрял
1/2 гл.целина
2 с.л.магданоз пресен
1 ч.л.джоджен сушен

Почистеният и измит фасул се накисва в студена вода за 10-12 часа, след което отново се измива, залива се с вода и се вари на умерен огън. Прибавят се олиото, лукът, морковите и целината, нарязани на дребно.По-късно се слагат чушките, също нарязани на дребно.Към края на варенето се прибавят обелените и нарязани на дребно домати и джоджен на вкус. Готовата чорба се посолява и се поръсва със ситно нарязан магданоз.

Източници.уикипедия, кulinar.bg, gotvarstvo.bg, gotvach.bg

San Juan de Rila(876-946). Nacido en Bulgaria (Los Balcanes). Canonizado como santo por la Iglesia. En el calendario de la Iglesia Ortodoxa le celebran el 19 de octubre.

San Juan de Rila fue un monje – ermitaño que decidió retirarse a las montañas de la cordillera de Rila y vivir en el hueco de un árbol que había tallado con forma de ataúd. Al poco tiempo, la santidad de Iván Rilski se dio a conocer y muchos decidieron seguir su ejemplo. Por este motivo, antes de morir decidió fundar un monasterio en el que pudieran vivir otros ermitaños. Así en el siglo X fue fundado el monasterio del Rila.
Es el monasterio ortodoxo más grande y más famoso de Bulgaria y está reconocido como uno de los bienes culturales, históricos y arquitectónicos más importantes de Bulgaria. Es un símbolo de identidad eslavita tras varios siglos de ocupación otomana. Fue reconocido por la UNESCO como Patrimonio de la Humanidad.