Йоан Рилски –покровител на българския народ и патрон на българските будители.

Йоан Рилски /Иван Рилски/ –покровител на българския народ и патрон на българските будители.

Рoден е според житиеписците в село Скрино край Кюстендил, вероятно през 876 г., и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927–969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври.
Житията му посочват, че до 25-годишна възраст Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.
Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
Умира на 18 август 946 г. на около 70 годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес.

Рилски манастир

Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра – недалеч от мястото на първоначалното му изграждане. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България — 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят. В магерницата се е приготвяла храната за монасите.
Манастирът „Свети Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски (според някои автори от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата има параклис „Св. Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на 14 век.
Цар Иван Шишман (1371-1393 г.) издава на 21 септември 1378 г. Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им.
Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на велики български революционери, сред които Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.
През 1778 г. манастирът „Св. Иван Рилски“ става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който през 1816-1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. През 1840 година е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев.
Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.
Рилският манастир е един от най-значимите културни, исторически и археологични паметници в България, символ на България, на българщината и славянството, включен е в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО

Рецепти

Гювеч по манастирски

2 ч.ч. ориз
1 глава кромид лук
1 морков
400 г гъби печурки
1 ч.ч. печени червени чушки
½ ч.ч. маслини без костилки
1 стрък ориз лук
2 с.л. олио
Смлян черен пипер и сол на вкус
2-3 стръка магданоз

Кромид лукът се нарязва на ситно, бялата част на праз лука, морковът се настъргва на едро ренде и се задушават в загрятото олио в дълбок тиган с капак. Добавят се гъбите нарязани на ситно, като се оставят настрани няколко по-хубави, които се нарязват на тънки филийки и се оставят настрани. Добавяме нарязаните гъби към лука и оставяме да се задушат. Добавяме предварително сварения ориз.Добавяме нарязаните на ситно червени печени чушки и маслини без костилки, нарязаната зелена част на праз лук. Разбъркваме и овкусяваме със смлян черен пипер, сол, нарязан на ситно магданоз, зелен лук. Разпределяме ориза в купичка и обръщаме в чиния. Оставените гъби подреждаме в намаслен тиган с незалепващо покритие и ги запичаме от двете страни до готовност. Подреждаме отгоре върху ориза и поднасяме поръсено с нарязан магданоз

Боб по манастирски

50 гр.лук
50 мл. олио
100 гр.домати
150 гр.моркови
100 гр.червени чушки
5 бр.люти чушлета
150 гр.фасул зрял
1/2 гл.целина
2 с.л.магданоз пресен
1 ч.л.джоджен сушен

Почистеният и измит фасул се накисва в студена вода за 10-12 часа, след което отново се измива, залива се с вода и се вари на умерен огън. Прибавят се олиото, лукът, морковите и целината, нарязани на дребно.По-късно се слагат чушките, също нарязани на дребно.Към края на варенето се прибавят обелените и нарязани на дребно домати и джоджен на вкус. Готовата чорба се посолява и се поръсва със ситно нарязан магданоз.

Източници.уикипедия, кulinar.bg, gotvarstvo.bg, gotvach.bg