17 Септември – Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Ден на София17 de septiembre – el día de las Santas Fe, Esperanza, Caridad (Amor) y su madre Sofía . Día de la capital de Bulgaria- ´Sofia

17 Септември – Вяра, Надежда, Любов и майка им София

На този ден имен ден празнуват: София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен

Този празник е предимно църковен. Тачи се паметта на трите сестри Вяра, Надежда и Любов и на майка им София. Четирите мъченици загинали за вярата си през II век.

В много къщи за този ден месят пресни питки и ги раздават, с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов. Отдава се почит на добродетелите, който ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта.

17 септември е и празникът на столицата на България – София. София е най-големият град в България. Основан преди хилядолетия, днес градът продължава да се развива и е културен и икономически център на България.

София е разположена в западната част на страната, в района на Софийското поле и в подножието на планината Витоша. Градът е била населен още в дълбока древност. Привлечено от топлите термални извори, през VІІІ в. пр.н.е. тук се заселва тракийското племе серди, което дава първото име на града – Сердика или Сердонполис. През І в. н.е. Сердика е завладяна от римляните, които я превръщат в процъфтяващ римски град. По време на управлението на император Марк Улпий Траян (98-117) градът носи неговото име – Улпия Сердика, и е център на административна област. Сердика е бил любимият град на император Константин Велики (306-337), който казвал „Сердика е моят Рим”. Градът е укрепен със здрава крепостна стена и четири наблюдателни кули около 175 г., а втора външна крепостна стена е изградена през V – VІ в. Втори период на разцвет градът преживява при управлението на император Юстиниан Велики (527 – 565 г.). В началото на ІХ в. българският хан Крум (803 – 814 г.) превзема Сердика, а градът окончателно става част от Първата българска държава (VII – XI в.) по времето на хан Омуртаг (814 – 831 г). По това време градът вече се нарича Средец – заради важното му кръстопътно положение. В периода 1018 – 1194 г. Средец е под византийско владичество, но и тогава запазва важното си стратегическо, икономическо и културно значение. По време на Второто българско царство (1185 – 1393 г.) Средец придобива облика на голям средновековен град – улиците му се стесняват, започват да се издигат множество малки църкви, а в района се строят много манастири, които по-късно оформят Софийската света гора. Градът започва да се нарича София в края на ХІV в., приемайки името на своя символ и главен храм – базиликата „Св. София”. През 1382 г. градът е завладян от османците. Освободен е на 4 януари 1878 г., а на 3 април 1879 г. е обявен за столица на освободената българска държава.

София пази много ценни паметници от отминалите велики епохи. Разхождайки се из столицата, туристите могат да видят експонираните останки от Източната порта на Сердика – Средец, датиращи от периода ІІ – ХІV в. Останките се намират в подлеза между Президентството и Министерския съвет.
Една от най-старите църкви в столицата е базиликата „Св. София”, строена по времето на византийския император Юстиниан (527 – 565 г.). Тя е била главен храм на средновековния град, а през османското владичество е превърната в джамия.Църквата „Св. София“, приела името на Божията Премъдрост, е най-старият паметник на ранната християнска епоха на Балканите, символ на миналото и вечността на град София. Повечето народни предания за построяването на първия храм „Св. София“ са свързани с легендата за принцеса (мома) София, наследница или родственица на Константин Велики. Дошла болна в Сердика, излекувала се, останала в града и за благодарност съградила църквата, а след смъртта си била погребана в нея.

В непосредствена близост до „Света София” се намира храм-паметникът „Св. Александър Невски” – един от символите на столицата. Храмът е построен през 1912 г. по проект на руския архитект Александър Померанцев. Камбанарията му се издига на височина от 53 метра, има 12 камбани, а най-тежката от тях е 10 тона. . В криптата на „Св. Ал. Невски” се намира експозицията с православно изкуство. Точно срещу храма е разположена Националната галерия за чуждестранно изкуство, която често е домакин на изложби на световноизвестни творци.

Най-старият храм в София е ротондата „Св. Георги”. Смята се, че е построена през ІV в., по времето на управлението на император Константин Велики. Съвсем близо до ротондата, в подлеза, водещ към метростанция „Сердика”, се намира храмът „Света Петка Самарджийска”, строен през ХІ в. Друга християнска забележителност в района е католическата катедрала „Свети Йосиф”. Разхождайки се в района, туристите не биха могли да пропуснат и джамията „Баня Баши”, строена през ХVІ в. Недалеч оттук се намира и Синагогата, в която има и музей. Едва ли има друг град в Европа, в който толкова близо едно до друго да са разположени религиозните средища на източноправославни, католици, евреи и мюсюлмани. Наблизо могат да бъдат видени още останки от древни времена, както и сградата на Централната баня, Халите, храмът „Света Неделя”. Срещу „Св. Неделя” се намира сградата на Богословския факултет, където се помещавава Националният църковен историко-археологически музей. Сред забележителностите на града са още Лъвов и Орлов мост, Руски паметник, паметникът на Васил Левски , борец за освобождението на България от османско владичество през XIX век.
В района с религиозните забележителности и точно срещу Президентството се намира Националният археологически музей. В него се съхраняват едни от най-ценните съкровища, откривани в България.

Шедьоврите на българското изобразително изкуство могат да бъдат разгледани в Националната художествена галерия, разположена в сградата на бившия царски дворец. Тук се помещава и Националният етнографски музей. Съвсем наблизо се намира и Националният природонаучен музей, в който се съхраняват препарирани изключително ценни и дори изчезнали вече растителни и животински видове. Точно до музея се намира Руската църква „Св. Николай”, която впечатлява с архитектурата си. Народното събрание, паметникът на цар Освободител и сградата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” също са определяни като едни от символите на София. Безспорно една от най-красивите сгради в София е тази на Народния театър „Иван Вазов”.

В полите на планината Витоша, в квартал Бояна, се намира Националният исторически музей, който съхранява исторически паметници от праисторията до наши дни. Това е музеят с един от най-големите фондове – над 700 000 паметници на културата. Близо до музея се намира и Боянската църква – един от българските паметници на културата, включен в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство.
Популярният булевард „Витоша” е сред любимите места на гостите и жителите на столицата. Тук са разположени магазини на световни марки, а статутът му на пешеходна зона го превръща в приятно място за разходка и отмора.

Като столица на България, София непрестанно е домакин на множество културни, музикални, спортни и други събития. .В Националния дворец на културата, на стадионите и в големите зали в града се провеждат много концерти на известни групи и изпълнители. Дворецът през май и юни се оживява от изпълненията на участниците в Международния фестивал „Софийски музикални седмици”. Многобройните театри и галерии в София предлагат интересна и разнообразна програма.

В София са съсредоточени и едни от най-престижните и големи учебни заведения – университети, колежи, средни училища.
В околностите на София – главно в близките планини Витоша, Лозенска и Стара планина, през вековете са издигнати много манастири, които формират така наречената Софийска света гора. Комплексът е обединявал много манастири, които са играели ролята на културни средища и са съхранявали българския дух в епохата на османското владичество. Днес достъпни са Драгалевският, Лозенският, Германският, Кремиковският, Черепишкият, Осеновлашкият и други манастири.

През зимата планината Витоша в близост да София е любимо място на скиори и сноубордисти, а през лятото е сред най-предпочитаните места за пикник и пешеходен туризъм. В границите на планината се намира и природният парк „Витоша” – най-старият на Балканския полустров. Растителният свят на парка е изключително богат и многообразен. Десет от витошките върхове са с надморска височина над 2000 метра, като най-висок сред тях е Черни връх (2290 м). София е и една от най-богатите столици в света по находища на минерални води.

Рецепти

Варени гевреци

Брашно – 500 г , мая – 20 г, вода – 300 г ,сол – 1 супена лъжица , захар – 1 чаена лъжица

Маята се разтваря в затоплената вода, добавят се пресятото брашно, солта и захарта и се омесва меко тесто и се остава да втаса за около 40 минути.
Оформят се фитили с дължина 15 см. Завиват се на кръг и краищата се прищипват. Пускат се в подсолена вряща вода и след като изплуват, се варят за 3-4 минути. Изваждат се с решетъчна лъжица и леко се подсушават с кухненска хартия. Нареждат се в намазнена тава. Пекат се при 200 градуса за 25 минути.

Сирене по шопски

сирене – 500 г ,масло – 40 г , яйца – 5 бр. ,червен пипер, домати – 2 бр., люти чушки – 5 бр. пресни или изсушени

Сиренето се нарязва на филийки. В намазани с масло гювечета се слагат по 1 филийка сирене, 1 кръгче домат и парченце от маслото и отново сирене. Пекат се в силна фурна около 5 минути. Прибавят се отгоре по едно яйце на гювече и по една люта чушка. Отново се слагат във фурната, за да се запекат яйцата. Поръсва се с червен пипер.

Шопски хайвер

извара – 500 г може и меко сирене , прясно мляко – 1 ч.ч. , олио – 2 с.л., червен пипер – 1 ч.л., лук – 1 глава , чесън – 2–3 скилидки , червени чушки – 1 печена
Разбва се изварата или сиренето с прясното мляко, добавя при непрекъснато бъркане олиото, червения пипер, нарязания ситно лук, както и стритите скилидки чесън. Може да се добави и ситно нарязана печена червена чушка.

Santas Fe, Esperanza, Caridad (Amor) y su madre Sofía eran cristianas que vivieron en Roma en el siglo II y fueron martirizadas al ser fieles a la fe cristiana. La capital de Bulgaria también lleva su nombre, y el día de la ciudad se celebra el día de veneración de santa Sofía.

Sofía es la capital y la ciudad más grande de la República de Bulgaria. Se encuentra al oeste de Bulgaria, al norte del monte Vitosha .Una de las capitales más antiguas de Europa, la historia de Sofía se remonta al siglo VIII a. C., cuando los tracios establecieron un asentamiento en la zona. Sofía ha tenido varios nombres en los diferentes periodos de su existencia, pero adoptó, finalmente, el nombre de la Iglesia de Hagia Sofía, una de las más antiguas de la ciudad, en homenaje nacional a los Santos Mártires de Sofía, madre de la Fe, Esperanza y Amor.
El 4 de enero la ciudad celebra que en 1878 fue liberada de la dominación otomana por las tropas rusas en la guerra Ruso-Turca y fue declarada capital de 3 de abril de 1879.
Sofía es el centro administrativo, económico, cultural y educativo del país.
Algunos de los ejemplos de arquitectura religiosa más representativos de la ciudad son:
Iglesia de San Jorge.
Iglesia de Santa Sofía
Mezquita de Banya Bashi.
Catedral de San Alejandro Nevski, una de las iglesias ortodoxas más grandes del mundo
Iglesia de Boyana, en las afueras de la ciudad.
Sinagoga de Sofía, la más grande de los Balcanes.

Sofía tiene las mayores colecciones de museos de Bulgaria, El Museo Histórico Nacional en el distrito de Boyana cuenta con una vasta colección de más de 700 000 piezas históricas que datan desde la Prehistoria hasta la época moderna. Cerca de la Presidencia se encuentra el Museo Arqueológico Nacional, El Museo Etnográfico y la Galería de Arte Nacional.

El Boulevard Vitosha, también llamada Vitoshka, cuenta con numerosas boutiques de moda y tiendas de artículos de lujo. La ubicación geográfica de Sofía, en las estribaciones del monte Vitosha, destino habitual de retiro el fin de semana, se añade a la atmósfera específica de la ciudad.

Receta

Queso po shopski

500gr de queso tipo sirene o feta, 5 huevos, 2 tomates, 40gr de mantequilla, 5 pimientos picantes, pimentón dulce
El queso se divide en trozos y una parte se pone en cuencos aptos para horno, mejor de barro. Sobre el queso se pone el tomate cortado en trozos grandes y un trocito de mantequilla. Se reparte el queso restante. Se hornea 5 min. Después en cada cuenco se añade un huevo y e1 pimiento picante entero. Se cocina en el horno hasta que el huevo cuaje. Antes de servir se sazona con el pimentón.