Обичаи и рецепти. Танцът – неделима част от всеки празникLos bailes – parte da cada fiesta

Танцът е неделима част от всеки празник. В миналото на големите празници са се организирали общоселски хора. Хорото е имало голяма притегателна сила за хората и всеки е бързал да се хване за него и да поиграе. Навремето хората са били съпроводени от специфичен регламент и традиции. Първи на хорото заиграват момите. След тях свое хоро изиграват ергените. В началото младите играят само под съпровода на песни. След тези първи игриви танци на момите и ергените, прииждат и омъжените жени. Накрая се появяват и мъжете, заедно с музиканти, които свирят на хорото. Мъжете подхващат своето хоро, водено от най-авторитетния мъж в селото.

След като на селския мегдан се съберат всички, се заиграва общото хоро. В началото на хороводната редица се налавят мъжете – подредени по старшинство и по танцьорско майсторство. След тях се редят ергените. Към „мъжката“ половина на хорото се лови и женската – първо омъжените, след тях и девойките, а най-накрая – децата като последното е непременно момче.

Освен веселба, голямото празнично хоро някога било място за изява и доказване на лични качества. На хорото най-почетно е мястото на водача. Който е пръв на хороводната редица, най-добре може да демонстрира своето майсторство и стил на танцуване пред всички. Затова обичаят изисквал водачите да се сменят и всеки да получи своя шанс за изява. Разбира се, възниквали и доста яростни спорове между най-напористите ергени.

На хорото гласно и негласно участниците обменяли житейски опит, ергени задяват момите. Младите се събират по махали да поиграят в неделните следобеди. Дори в сезона на усилена земеделска работа, на младите било позволено да устройват своите веселия с танци, а там да продължават своите любовни приключения и да се подготвят за женитба наесен.
Българските народни танци включват предимно ръченици и хора. Ръченицата е танц, който се танцува индивидуално, по двойки, или групово. Няма по принцип захват за ръцете, освен ако хореографията не го изисква. Разпространена е в цяла България, но в отделните етнографски области се танцува в характерен стил, например тракийска ръченица, шопска ръченица и тн. Хорото е колективен танц, при който участниците се подреждат в кръг, линия или други формации. Ритъмът на различните хора варира от бавен до бърз, като превес има неравноделният такт. В зависимост от вида хоро, всеки танцьор се хваща или за ръцете, или за колана на съседните танцьори. При изцяло мъжка формация, танцьорите може да се държат и за раменете. Всяка етнографскa област на страната е прочута със своите самобитни танци и хора, които са отражение на тяхната история, култура, нрави и обичаи.

Северняшка област

Народният танц в Северна България е изключително богат и разнообразен. Той се характеризира с вихрена игра, свобода на движенията и лекота на изпълнението. Играта в този регион е свързана с откъсването от грижите, ежедневието, селската работа и отдаването на радост и веселие. Тук танците често се отъждествяват с „отделяне от земята” и „политане към безгрижие”.
Типичният северняшки танц има малка стъпка, леки движения и ситно равномерно пружиниране с краката и раменете. Често се наблюдават прикляквания, плетеници и характерни провиквания. Много характерен белег е широкото и волно размахване на ръцете, така сякаш танцуващите не стъпват, а „летят”. При повечето от танците играещите се държат за ръце, но често се наблюдава и хват за пояс. Повечето от танците са смесени.

Популярни хора от Северняшката етнографска област:
Дайчово хоро; Пайдушко хоро; Еленино хоро; Ганкино хоро; Дунавско хоро; Чичово хоро; Черкезко хоро; Шира; Торлашко хоро; Ситно влашко хоро.

Добруджанска област

Повсеместното развитие на земеделието в Добруджа е повлияло трайно върху народния танц в този регион. Акцентите в движенията са насочени главно надолу, към земята и често са свързани с демонстриране на дейности, свързани с обработката на земята.
Добруджанецът танцува в умерено темпо, приклекнал или приседнал, наклонен най-често назад. Народният танц и при мъжете, и при жените се отличават със свободно движение на тялото и често участие на ръцете и раменете.
Типични за Добруджанския край са смесените хора (в кръг или полукръг), на които играят и жени, и мъже. В повечето добруджански танци темпото в началото на мелодията е бавно, а после постепенно става умерено.
Много характерен за региона е т.нар. „Добруджански ръченик”. Танцът се изпълнява само от мъже. Движенията в ръченика са свързани с труда и ежедневието на добруджанеца.
Популярни танци от Добруджа са: Добруджански ръченик; Ръка; Буенец; Опас; Сборенка; Добруджанска тропанка, Варненско хоро

Шопска област

Танцовият фолклор на шопите демонстрира техния буен нрав, темперамент и остроумие. Играта в Шопската етнографска област се отличава с повишена бързина и енергичност и е изключително разнообразна.
В някои от танците шопите танцуват приведени напред и леко приклекнали, като демонстрират движения, насочени към земята. И тъй като в танца шопът все едно се бори с някой и го гази, оттук и израза „Дръж се земьо, шоп те гази!”. В други изпълнения се наблюдават движения, насочени към небето, което създава илюзия за „откъсване” от земята.
Отличителна черта в шопските танци е т.нар. „натрисане”. То представлява трептене на тялото от кръста нагоре, с акцент върху раменете. Характерно за шопския регион е още пружинирането с малка амплитуда, поради бързината на танцовото изпълнение. Често в танца се чуват енергични мъжки провиквания (думи, звукове или срички) или речитативи в различни моменти от играта.
Шопските хора са предимно сключени, водени и хора „на леса” – с кръстосан хват за пояса. Най-популярното и изпълнявано във всички райони на Шоплука е воденото хоро („Селското”), със захващане за пояса. Танцът е смесен, играе се от мъже и жени.
Популярни шопски народни танци са:
Шопско хоро; Граовско хоро; Петруно; Четворно хоро; Бистришка копаница, Кукунешко хоро; Трънско хоро; Кюстендилски ръченици;Тройче; Дилмано.

Пиринско – македонска област

Народните танци в Пиринския край са изключително разнообразни, тъй като в рамките на областта има ясно обособени райони (Гоцеделчевски, Благоевградски, Сандански, Разложки, Петрички), всеки от които със своя идентичност и колорит в танцовото изпълнение. Все пак могат да се откроят и типични особености за етнографската област, една от които е свързана с традицията, че за всяка песен трябва да има отделно хоро.
Пиринските танци са женски, мъжки или смесени. Женските танци се отличават с нежно и чувствено изпълнение, обикновено под звуците на музика и текст с лиричен характер. Играта е бавна до умерено бърза, с изправено тяло и ниски движения на краката. Мъжките танци са доста различни – наситени с приклякания, подскоци и сложни въртеливи движения. Играят се обикновено в бързо темпо, с високи движения на краката. От тях лъха сила и юнашко мъжество.
Популярни народни танци от Пирин: Ширто; Джангурица; Македонското хоро; Гинка; Арап;Испайче, Мелнишко хоро

Родопска област

Родопският танц е конструиран от сравнително прости движения и е лесен за възприемане и изпълнение. Той е бавен, в умерено темпо. Разнообразие се забелязва единствено в начина, по който танцуващите се захващат – за рамо, за пояс или за ръце.
Танците от тази етнографска област се изпълняват почти винаги на песен. Стъпва се на цяло ходило, без да се правят пружинирания. Движенията при изпълнението на хора са бавни и плавни. Отличителна черта на мъжкия танц е свободната игра със широки и твърди стъпки, често съпровождани от приклякания и „танцуване на колене”. За разлика от мъжете, жените винаги играят сдържано, плътно една до друга, в редица.
Популярни танци от Родопския край: Сворнато хоро; Момчиловско хоро; Доспатско хоро; Рипни.

Тракийска област

Танците на тракийците са изпълнени с радост и веселие. В тях откриваме типични движения на тялото, насочени надолу и отразяващи неразривната връзка на тракиеца със земята и нейното плодородие. Макар и по-рядко, могат да се забележат и акценти в танца към небето (като израз на желанието за освобождаване от ежедневието и грижите), но скоро те отново преминават в насочени движения към земята.
Народният танц в Тракия се играе в умерено (от жените) или бързо темпо (от мъжете). В женските танци ръцете са свободни и пластични, описващи много красиви движения. В мъжките танци, ръцете излъчват сила и достойнство.
Популярни танци от Тракийския край са:Боалийско хоро; Трите пъти; Чопраз/Чапраз; Право тракийско хоро; Буенек; Трите пъти; Тракийска ръченица на хоро; Криво садовско.

Странджанска област

Народните танци от Странджа не са отличават със сложна хореография, но хороводните мелодии са разнообразни и в изобилие. Според начина на изпълнение хората в този регион се делят на „кротки”, „луди”, „тропани”, „рипани” и „подсурнати”. . Хората са смесени и на тях се хващат и мъже, и жени. Обикновено се танцува в полукръг или в права редица.
Популярни танци от Странджанския край са: Кротко хоро; Лява игра; Трите пъти;Тропано хоро; Пайдушката; Зайчешката.

Български народни танци са вълшебство, което дарява добро настроение и красота. От векове българите създават различни танци и игри с изкусна хореография, сложни ритми и виртуозни стъпки. Цялото това многообразие заедно с дивните народни мелодии е извор на оптимизъм, светлина и жизнерадост. Българските народни танци грабват въображението и завладяват чувствата . Те са вълнуващо изживяване както за тези, които ги играят, така и за тези, които наблюдават. Народните танци са националното богатство на всяка една страна и на духа на една нация.

И тъй като няма празник без гощавка, следват рецепти

МИЛИНКИ СЪС СИРИНЕ – С МАЯ

1 кг брашно, 3/4 чаена чаша олио, 200 г сирене, 1 супена лъжица захар, 50 г мая, щипка сол

Маята се поръсва със захарта и се разтваря в 3 чаени чаши хладка вода. Оставя се да престои около 30 минути на топло.
В пресятото брашно се прави кладенче, в което се слагат солта и бухналата мая. Замесва се средно твърдо тесто. От него се късат малки топчета, потапят се в загрятото олио и се размесват отново. Нареждат се едно до друго, но не съвсем плътно в намазана с олио тава. Отгоре се поръсват с настърганото сирене и с малко олио. Милинките се слагат в студена фурна и се пекат при умерена температура.

СВИНСКИ ДРУСАН КЕБАП

800 г свинско месо, 3-4 супени лъжици мас или масло, 5-6 глави лук, 1 чаена лъжичка червен пипер, 1 чаена лъжичка смлян черен пипер, чубрица, сол

Месото се нарязва на хапки и се изпържва в мазнината. Посолява се и се изважда. Държи се на топло.
Лукът се нарязва на ситно, посолява се и се счуква или се претрива с ръка. Слага се в съд с капак, поръсва се червения и черния пипер и стритата чубрица. Прибавя се месото. Съдът се покрива с капака и се разклаща енергично, докато лукът омекне от топлината на месото. Поднася се веднага.

Пита с ябълки

1 кг брашно, 1,5 кг ябълки, 25 г мая, 100 г захар, 200 мл олио, 100 орехи смлени,1 и ½ ч.ч вода, кора от 1 лимон , щипка сол

Разтваряме маята в топлата вода докато втаса. Изсипваме я в брашното, добавяме половината олио и замесваме меко тесто. Разделяме на три части – и разточваме три кори.
Ябълките настъргваме, добавяме захарта, настърганата лимонова кора и смлените орехови ядки – ако ябълките са много сочни и сместа става много течна, може да се добави малко галета.
В намазнена и набрашнена тава слагаме първата кора, отгоре изсипваме половината от сместа, поставяме втората кора, изиспваме останката от плънката и похлупваме с третата кора. Печем до зачервяване в умерена фурна. Може да се поръси с пудра захар, сервира се студена.