6 септември – ден на съединението на България

6 .09

През септември в България се отбелязват няколко празника, както религиозни, така и свързани с важни исторически дати: 6 септември – ден на съединението на България, 22 септември – ден на независимостта на България, честват се Вяра, Надежда и Любов, Кръстовден.
Ще продължим нашата рубрика посветена на българските празници, обичаи и традиции с Деня на Съединението – 6 септември.
На 6 септември 1885 година е провъзгласено Съединението на разделените след Руско-Турската война oт 1978г., по силата на Берлинския договор, Източна Румелия и Княжество България.
По силата на Берлинския договор Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия.
Първи в борбата за историческото обединение се впускат революционерите от епохата на Възраждането и на Априлското въстание. Стефан Стамболов, Иван Драсов, Захари Стоянов, Никола Обретенов, Христо Караминков, братята Никола и Георги Живкови и други основават комитети в Търново,Пловдив, Русе, Кюстендил, Ловеч, София, Разград, Габрово. Дейността им е подпомагана от българските правителства, които осъществят постоянна дипломатическа агитация сред официална Европа за националните стремежи на нашия народ. През зимата и пролетта на 1885 г. съединисткото движение в Източна Румелия се активизира.

В началото на февруари група бивши революционери образуват Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). В него влизат Захари Стоянов – председател, Иван Андонов – секретар, Тодор Гатев – касиер и членове – Петър Зографски, Спиро Костов, Иван Стоянович, Спас Турчев и др.
През пролетта и лятото на 1885 г. в Чирпан, Сливен, Пазарджик, Ямбол, Хасково и други градове и по-големи села се създават частни революционни комитети. В тях се записват патриотично настроени интелигенти, ръководителите на спортни и културни дружества, недоволни от източнорумелийското правителство. Организацията получава пълната подкрепа на княз Александър Батенберг и на цялата българска общественост. Без да го афишира официално, назначеният от султана главен управител на Източна Румелия Александър Богориди толерира и
поощрява съединисткото движение, макар то да е насочено и срещу него като представител на Османската империя.
Сигналът за въстанието е даден на 2 септември 1885 г в Панагюрище. Последният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич в деня на обявяването на Съединението казва: „И аз съм българин. Не мога да не чувствам известно удовлетворение в тази минута“.
Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев. На 8 септември Александър Батенберг издава манифест към българския народ. В него князът съобщава за провъзгласеното Съединение и за решението си да го приеме като общонародно дело. На другия ден той е посрещнат тържествено в Пловдив, откъдето изпраща телеграма до правителствата на европейските
Велики сили: „Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме провъзгласи за свой княз“.

Съединението е една важна дата в българската история. Българският народ се усмелява да обяви съединението и дава урок на великите сили, на държавите, които със своето влияние определят хода на историческото развитие. И този урок се състои в това, че колкото и да са силни тези велики сили, те трябва да се съобразяват с малките народи, които искат своята свобода, независимост и обединение и нямат право да определят съдбата им. В Европа се създава се една нова държава, която трябва да бъде уважавана. Но най-важното е, че в резултат на Съединението България става по-силна политически, икономически и духовно.

Празнични рецепти

Кебап върху ориз
600 гр свинско месо, 1/2 ч олио, 2 глажи лук, 1 с.л доматено пюре, 1 с.л брашно, 1/2 ч.л. черен пипер смлян, 2 к.ч. ориз, сол

Месото,нарязано на кубчета се запържва, изваждаме месото, а в мазнината запържваме лука. След това запържваме доматеното пюре и брашното, което е преджарително запечено на тиган и размито с 1 к.ч. вода. Добавяме месото, подправяме със сол и черен пипер, покриваме с вода и оставяме да се вари на тих огън под похлупак. Сервираме върху сварен ориз.

Тутманик
2 яйца, 3/4 ч олио, 1 ч.ч. кисело мляко, 1 ч.л сода бикарбонат, 1 ч.ч натрошено сирене, брашно, колкото е необходим о за да се получи кейково тесто, 1 яице за намазване

Разбиваме яйцата, добавяме олиото, киселото мляко, содата, сиренето, брашното до получаване на кейково тесто. Изсипваме в намазана с олио и брашно тавичка, намазваме с яйце и печем на умерена фурна.

Сладкиш със сливи.
1 и 1/2 ч.ч.брашно, 3 яйца ,1 1/2 ч.ч. захар ,3/4 ч.ч. олио ,1 ч.л. бакпулвер ,300 г сини сливи

Яйцата се разбиват със захарта до получаването на гладка и пухкава смес. След това към нея се прибавят брашното , бакпулверът , ванилията и олиото . Всичко се разбива отлично. Сместта се изсипва в намазана с олио и поръсена с брашно тавичка и върху нея се разпределят нарязаните на половинки пресни сини сливи.
Кексът се поставя в предварително загрята до 180 градуса фурна и се пече около 40 минути. След като се охлади се поръсва обилно с пудра захар и се сервира.

Share Button
Споделяне:

Може да харесате още...