Обичаи и рецепти – наближава Еньов ден

Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван Бильобер,) е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник — Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван) — и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, във Великотърновско — Иван Бильобер. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янчо, Енчо, Еньо, Иван, Ивана, Иванка, Йоан, Йоана, Даян, Даяна, Дилян, Диляна, Диян, Дияна, Деян, Деяна и имена на билки.

Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Народните поверия казват, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Характарен е обичаят за масово къпане.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички познати болести и за ,,болестта без име”. Прави се голям венец от билки и през него минават всички за здраве.

Eньова буля.
От предния ден всяка мома прави китка и се слагат във котле да пренощува под звездите. Сутринта момите се събират и обличат едно момиченце като булка: с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават и с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят здраве и плодородие. В последствие Еньовата буля вади от котлето китките и нарича коя мома за какъв момък ще се омъжи. Празникът попада в двуседмичните „петровски пости” и ястията, които се готвят са постни.

Рецепти
Постна супа с лобода
Продукти
1 пълна шепа листа от лобода
1-2 стръка пресен лук (1 глава лук)
1 малък морков
1 стрък целина
1 картоф
2 с.л. ориз
1настърган домат
1 червена чушка
3 с.л. олио
магданоз
сол
по желание – препечена малка суха люта чушка

Приготвяне
В 1,2 л вряща вода се слагат олиото, нарязаните лук, морков, дръжките от целината и магданоза, картофа, ориза и солта.
След като оризът и картофите са почти готови, се прибавят нарязаните на ситно чушка, лапад и доматите. Доварява се.
Поръсва се с нарязани листа от целина и магданоз.

Постни сладки
200 мл олио, 100мл бира, 1 бакпулвер, 500 гр брашно, мармалад по избор, пудра захар

От олиото, брашното, бирата и бакпулвера се замесва тесто, което се разточва на кора с дебелина 5 мм. С чаша си изрязват кръгчета, във всяко кръгче се слага мармалад и са навива на ролце. Пекат се на 180С, накрая се овалват в пудра захар.