дек 312014
 
 31.12.2014  Posted by at 13:01 Всички, Обичаи и рецепти

НОВА ГОДИНА и ВАСИЛЬОВДЕН

Навсякъде по света началото на новата година е празник, на който всеки оставя зад гърба си несбъднатите мечти и създава нови. Новогодишната вечер събира цялото семейство, много роднини и приятели.Преди всички  да седнат на богатата и пищна празнична трапеза, най-възрастния човек прикадява ястията, а след това и цялата къща, за да прогони злите сили и духове. Готви се свинско с кисело зеле, пържоли, печена пуйка или петел, “кавърма”.Трябва да има в изобилие сурови плодове: ябълки, круши, грозде, портокали, мандарини и пр.Както на масата на Бъдни вечер, така и на Нова година трябва да има лук, чесън, жито, сушени плодове, орехи, туршия, които се запазват до Йорданов ден.  Прави се обреден хляб и баница със сребърна пара и дрянови пъпки за късмет. Баклавата също е неотменим специалитет,както и баклавата

Баницата с късмети се нарязва на парчета, колкото души има около масата с едно повече, за Св. Богородица. Всеки взима парчето пред него, а късметът определя предстоящата година. Дряновите клончета след вечеря се хвърлят в огъня – ако изпукат е на здраве и берекет.

След дванадесет часа и настъпването на Новата година, започва посрещането на друг голям български празник – Васильовден.Той е свързан и с обичая сурвакане.Деца до 14-годишна възраст, събрани на групичка, обхождат домовете на близки и съседи. Всяко дете носи свежо откършена или украсена сурвакница. Украсата е най-разнообразна – преплетени клончета, нанизи от пуканки и сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци, кравайчета. Сурвакарите започват от най-възрастния член и благославят къщата и стопаните.

“Сурва, сурва година,

весела година,

зелен клас на нива,

голям грозд на лозе,

жълт мамул на леса,

червена ябълка в градина,

пълна къща с коприна,

живо, здраво догодина,

догодина, до амина”

 

Домакините даряват сурвакарите с дребни пари, орехи, сушени плодове и малки подаръци.

 

DSCF2352.1

Важна роля в ритуала е отредена на сурвакницата. Тя задължително е от дряново клонче, защото се вярва в магическата сила на дървото. Дрянът цъфти първи и дори и в най-студената зима е отрупан с пъпки, символ на пролетта и младостта. От друга страна плодовете му узряват най-късно, което пък било смятано за символ на мъдростта. Така, като че ли дървото съединявало целия човешки живот – от младостта до мъдростта на старостта. Удрянето с жилавата дрянова пръчка трябвало да прехвърли върху човека издръжливостта, здравината и силата на оцеляване на дряна.Според етнографите това е т. нар. контактна магия, която се съчетава и с вербалната – изричането на благопожелания от сурвакарите. Първоначално дряновата пръчка не била украсявана, трябвало само да се избира такава с най-много пъпки, символ на плодородието. Правели се два кръга единият по-малък, другият по-голям, за да заприлича на буквата “Ф”. След това с времето украсата се разнообразявала и ставала все по-богата, като всеки елемент имал своето значение. Закичвали се стари монети, символ на материалното благополучие. Нанизи от пуканки, царевица или други семена се слагали с пожелание за изобилие и берекет на нивите. Червените вълнени конци били символ на здравето. Сушените плодове и червени чушки също са наричани за плодородие. Често в някои краища на върха на сурвакницата се поставя ябълка, която свързваме с плодородието или пък според други учени е библейски символ. Още в украсата може да присъстват бяла вълна, чесън, нанизани тиквени семки, боб и царевица (предварително накиснати, за да омекнат) и др.

Според старите обичаи, към новогодишните традиции спада и ладуването. Момите се събират при чешмата и донасят бяло котле с мълчана вода, в което всяка пуска пръстена си . Котлето престоява през нощта, а на сутринта една от момите вади пръстените, докато другите пеят за какъв момък ще се ожени момата, и какъв ще бъде нейния късмет.

Първият ден от годината е Васильовден. Според народните вярвания ранната утрин е най-хубавото време за гадаене. По нашите земи се вярва, че всичко, което са показали бобът, конецът, пръстенът и останалите предмети за врачуване, ще се случи през годината.

На 1 януари отбелязваме Обрезание Господне и празнуваме деня на Василий Велики. На осмия ден след раждането си младенецът Исус е бил занесен за първи път в църквата, за да бъде посветен на Бога. Обрезание Господне всъщност е Старозаветното кръщение и тогава Исус Христос е бил обрязан по еврейски обичай, което символизира изчистване на човешките прегрешения. Свети Василий Велики е бил виден византийски богослов, философ и писател от IV век Той е първият църковник, известен с реформата, която прави в богослужебните песнопения и съставя мелодията и текста на една от най-пищните литургии, наречена в негова чест Св. Василиевата литургия.

За Васильовден семейната трапеза отново е отрупана от множество месни ястия,обреден хляб и баница с късмети.

На 1 януари имен ден празнуват: Васил, Василка, Васка, Василен, Василена, Василий, Весела, Веселин, Веселина, Вълко, Вълчо. Честито.

Поверия за Нова година и Васильовден На 31-ви декември домът трябва да е чист и подреден, за да започне годината „на чисто“ и да не носи със себе си миналогодишните проблеми. Трапезата трябва да е богата, а ястията – разнообразни, за да бъде плодородна новата година и да има хляб за всички.

Народните поверия гласят, че ако на 31-ви декември има сняг, нивите ще са плодородни. Ако небето е ясно и звездите се виждат, ще има много плодове в градината. На Нова година и на Васильовден не се дават пази назаем, за да не излезе богатството от дома. На 1-ви януари не се изхвърля боклукът, за да не „избяга“ късметът. Ако някой кихне на празничната трапеза на Васильовден, е на хубаво.

 

Рецепти

Пуйка със зеле

1 бр. (2 – 2,5 кг) пуйка, 3 кг кисело зеле, 300 мл олио, 10 г червен пипер, 1/2 ч.ч.  ориз, сол,

Пуйката се посолява отвътре и отвън и се поставя в пръстен гювеч или тавичка върху част от зелето, нарязано на дребно. Пече се в средно силна фурна, като се обръща няколко пъти, а в зелето се налива по малко топла вода. За да не прегори, добре е пуйката да бъде покрита с цели зелеви листа.. Останалата част от зелето, нарязано на дребно, се вари на тих огън заедно с мазнината, червеният пипер, вътрешностите, крилата и шията на пуйката. Накрая свареното зеле се смесва със зелето, върху което е опечена пуйката. Прибавя се оризът и се добавя малко вода. След 15 минути ястието е готово за поднасяне. Във всяка чиния се слага зеле, а отстрани – парче от пуйката. . Ако пуйката е много тлъста, намалява се количеството на мазнината

Баклава

1 пакет обикновени кори, 250 г масло, 250 г орехови ядки, 1 с.л.  канела,  500 г захар, 500 мл вода, сока от 1 лимон

Тавата се намазва с разтопено масло (най-добре е да се използва правоъгълна тава) и се нареждат две трети от корите. Поставят се смлените орехови ядки, смесени с канелата и върху тях се слагат останалите кори. Баклавата се нарязва на ромбове и се залива с разтопеното масло. Пече се до златисто. От захарта и водата се приготвя сироп, който се вари само 2 минути и към него се прибавя лимоновия сок. Изстиналата баклава се залива с охладения сироп и се оставя 1 денонощие да отлежи, за да се сиропира добре.

 

БАНИЦА  СЪС СИРЕНЕ

ПРОДУКТИ: 500 ГР КОРИ, 500 ГР СИРЕНЕ, 4 ЯЙЦА, 100 МЛ ОЛИО, 1 Ч.Л. СОДА, 1 Ч.Ч. КИСЕЛО МЛЯКО

НАТРОШАВАМЕ СИРЕНЕТО, РАЗБИВАМЕ ЯЙЦАТА И ГИ СМЕСВАМЕ. СМЕСВАМЕ СОДАТА С КИСЕЛОТО МЛЯКО, СЛЕД КОЕТО ГО ДОБАВЯМЕ КЪМ СИРЕНОТО, ПОСЛЕ ДОБАВЯМЕ ОЛИОТО И РАЗБЪРКВАМЕ ДОБРЕ. В НАМАСЛЕНА ТАВИЧКА НАРЕЖДАМЕ 2-3  СЛОЯ КОРИ. РАЗПРЕДЕЛЯМЕ ЧАСТ ОТ СМЕСТА СЪС СИРЕНЕТО ВЪРХУ КОРИТЕ И РЕДУВАМЕ НЯКОЛКО СЛОЯ ОТ 2-3 КОРИ СЪС СМЕСТА. ЗАВЪРШВАМЕ С 2-3  КОРИ , НАРЯЗВАМЕ НА КВДРАТИ И НАМАЗВАМЕ С ОЛИО. ПЕЧЕМ НА 200ºС В ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАГРЯТА ФУРНА ДО ГОТОВНОСТ. ДА НЕ ЗАБРАВИМ ДА СЛОЖИМ КЪСМЕТИ ПРЕДИ ОПИЧАНЕТО.

Share Button

Sorry, the comment form is closed at this time.