Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/asociaci/public_html/wp-content/plugins/qtranslate-x/qtranslate_frontend.php on line 497

Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/asociaci/public_html/wp-content/themes/suffusion/functions/media.php on line 666

Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/asociaci/public_html/wp-content/themes/suffusion/functions/media.php on line 671

Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/asociaci/public_html/wp-content/themes/suffusion/functions/media.php on line 684

Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/asociaci/public_html/wp-content/themes/suffusion/functions/media.php on line 689

Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/asociaci/public_html/wp-content/themes/suffusion/functions/media.php on line 694
Гергьовден . Честит празник! – Асоциация "Малага-България 2010"
май 052015
 
 05.05.2015  Posted by at 23:46 Всички, Обичаи и рецепти

gergiovden

Гергьовден  –  6 май. На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец. В иконите се изобразява на бял кон, пронизващ с копие змей – затова се нарича и Свети Георги Победоносец. Според християнското му житие е бил славен военен стратег, умрял заради вярата. Българските легенди пък го представят като славен юнак, спасяващ девойка от ламята от долната земя. Затова светията се свързва с храбростта на армията, която празнува на същия ден.

Денят е обявен  за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като Празник на овчаря.

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните

Росата и водата[

В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Освен „къпането“ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. Както при росата, така и при измиването с вода съществува обичаят да се носи в къщи вода (на някои места тя се носи в пълно мълчание – т. нар. мълчана вода), с която се замесват обредните хлябове.

Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден е особено плодоносен.

Зеленината и обредите за плодородие

След къпането в росата, на връщане към домовете си хората берат свежи зелени клонки (здравец, бук, коприва,  и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си.

На Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Освен люлеенето, почти из цялата българска етнична територия, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината.

Вярва се още, че както на Енъовден, така и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила и затова се берат и билки.

На този ден стопаните вземат първото червено яйце, боядисано  по Великден, обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ, като вярват, че по този магически начин ще стимулират раждаемостта ѝ. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде пазят слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка На съдовете, в които доят овцете, се слага здравец, босилек и други зелени билки или се забождат раззеленени клони в средата на имота.

Обреди около животните и жертвеното агне

Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на по̀пас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват. Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец.Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.

Повсеместно разпространен из цялата българска етнична територия е обичаят на Гергьовден да се коли агне. Изборът на жертвеното животно е различен – някъде това е първото родено агне през годината, другаде – агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. Кръвта му се излива в течаща вода – за да не спира да тече берекета в къщата. Подобно на ритуала на Великден с първото яйце, с кръвта от агнето се мацват бузките на децата за здраве.

От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни.

Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети, или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.

Празничната трапеза

Тя обикновено е общоселска, на трапезата задължително присъства печеното агне и обредният гергьовски хляб, украсен с агънца, кошара, овчарска гега.

Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост).

След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата. На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празника. Пожелаваме си благополучие, здраве и щастие.

Гергьовден – това е също празник на Българската армия. В годините след Освобождението на България от турско робство, военните паради на този ден постепенно започнали да набират скорост и да се утвърждават като важен ритуал. На сутринта на площада пред Паметника на Незнайния воин в София президентът на страната, както и народът обикновено посрещат Парад на българската армия, а Глава на Българската православна църква освещава военните знамена. Половин час по-късно започва демонстрацията на военна техника и авиацията на площада на Александър Батенберг Първи в центъра на столицата на България.

Той е имен ден на носещите имената Георги,Гергана, Ганка,Ганя и Ганчо, Георгия и производните им имена.

 

Рецепта

Агнешко печено

¼ агне (плешка и ребра) нарязано на порции

½ връзка джоджен

1 с.л. чубрица

1 с.л. червен пипер

2 с.л. брашно

сол

черен пипер

олио

Начин на приготвяне:

Месото се нарязва на по-едри парчета. Всяко парче месо го насоляваме по отделно. В широка и плитка купа си приготвяме подправките ½ връзка пресен джоджен нарязан на ситно, 1 с. л. чубрица, 1 с.л. червен пипер, 2 с. л. брашно, черен пипер, 2-3 с.л. олио. Разреждаме с вода до толкова, че да се размие добре брашното и стане рядка към водна каша. Всяка порция месо я потапяме от всички страни да се покрие с кашата от подправки и подреждаме плътно в намаслена тава. Доливаме в тавата два пръста вода, покриваме с фолио и печем на 200 градуса точно два час. Малко преди да извадим месото махаме фолиото за да се запече отгоре. Подходяща гарнитура за агнешкото печено е ориз с гъби, а защо не и класическата от вчера дроб сарма. Да Ви е сладко.

 

Share Button

Sorry, the comment form is closed at this time.