сеп 162014
 
 16.09.2014  Posted by at 11:50 Всички, Обичаи и рецепти Коментарите са изключени за Обичаи и рецепти. Танцът – неделима част от всеки празник

HORO 1

Танцът е неделима част от всеки празник. В миналото на големите празници са се организирали общоселски хора. Хорото е имало голяма притегателна сила за хората и всеки е бързал да се хване за него и да поиграе. Навремето хората са били съпроводени от специфичен регламент и традиции. Първи на хорото заиграват момите. След тях свое хоро изиграват ергените. В началото младите играят само под съпровода на песни. След тези първи игриви танци на момите и ергените, прииждат и омъжените жени. Накрая се появяват и мъжете, заедно с музиканти, които свирят на хорото. Мъжете подхващат своето хоро, водено от най-авторитетния мъж в селото.

След като на селския мегдан се съберат всички, се заиграва общото хоро. В началото на хороводната редица се налавят мъжете – подредени по старшинство и по танцьорско майсторство. След тях се редят ергените. Към „мъжката“ половина на хорото се лови и женската – първо омъжените, след тях и девойките, а най-накрая – децата като последното е непременно момче.

Освен веселба, голямото празнично хоро някога било място за изява и доказване на лични качества. На хорото най-почетно е мястото на водача. Който е пръв на хороводната редица, най-добре може да демонстрира своето майсторство и стил на танцуване пред всички. Затова обичаят изисквал водачите да се сменят и всеки да получи своя шанс за изява. Разбира се, възниквали и доста яростни спорове между най-напористите ергени.

На хорото гласно и негласно участниците обменяли житейски опит, ергени задяват момите. Младите се събират по махали да поиграят в неделните следобеди. Дори в сезона на усилена земеделска работа, на младите било позволено да устройват своите веселия с танци, а там да продължават своите любовни приключения и да се подготвят за женитба наесен.
Българските народни танци включват предимно ръченици и хора. Ръченицата е танц, който се танцува индивидуално, по двойки, или групово. Няма по принцип захват за ръцете, освен ако хореографията не го изисква. Разпространена е в цяла България, но в отделните етнографски области се танцува в характерен стил, например тракийска ръченица, шопска ръченица и тн. Хорото е колективен танц, при който участниците се подреждат в кръг, линия или други формации. Ритъмът на различните хора варира от бавен до бърз, като превес има неравноделният такт. В зависимост от вида хоро, всеки танцьор се хваща или за ръцете, или за колана на съседните танцьори. При изцяло мъжка формация, танцьорите може да се държат и за раменете. Всяка етнографскa област на страната е прочута със своите самобитни танци и хора, които са отражение на тяхната история, култура, нрави и обичаи.

Северняшка област

Народният танц в Северна България е изключително богат и разнообразен. Той се характеризира с вихрена игра, свобода на движенията и лекота на изпълнението. Играта в този регион е свързана с откъсването от грижите, ежедневието, селската работа и отдаването на радост и веселие. Тук танците често се отъждествяват с „отделяне от земята” и „политане към безгрижие”.
Типичният северняшки танц има малка стъпка, леки движения и ситно равномерно пружиниране с краката и раменете. Често се наблюдават прикляквания, плетеници и характерни провиквания. Много характерен белег е широкото и волно размахване на ръцете, така сякаш танцуващите не стъпват, а „летят”. При повечето от танците играещите се държат за ръце, но често се наблюдава и хват за пояс. Повечето от танците са смесени.

Популярни хора от Северняшката етнографска област:
Дайчово хоро; Пайдушко хоро; Еленино хоро; Ганкино хоро; Дунавско хоро; Чичово хоро; Черкезко хоро; Шира; Торлашко хоро; Ситно влашко хоро.

Добруджанска област

Повсеместното развитие на земеделието в Добруджа е повлияло трайно върху народния танц в този регион. Акцентите в движенията са насочени главно надолу, към земята и често са свързани с демонстриране на дейности, свързани с обработката на земята.
Добруджанецът танцува в умерено темпо, приклекнал или приседнал, наклонен най-често назад. Народният танц и при мъжете, и при жените се отличават със свободно движение на тялото и често участие на ръцете и раменете.
Типични за Добруджанския край са смесените хора (в кръг или полукръг), на които играят и жени, и мъже. В повечето добруджански танци темпото в началото на мелодията е бавно, а после постепенно става умерено.
Много характерен за региона е т.нар. „Добруджански ръченик”. Танцът се изпълнява само от мъже. Движенията в ръченика са свързани с труда и ежедневието на добруджанеца.
Популярни танци от Добруджа са: Добруджански ръченик; Ръка; Буенец; Опас; Сборенка; Добруджанска тропанка, Варненско хоро

Шопска област

Танцовият фолклор на шопите демонстрира техния буен нрав, темперамент и остроумие. Играта в Шопската етнографска област се отличава с повишена бързина и енергичност и е изключително разнообразна.
В някои от танците шопите танцуват приведени напред и леко приклекнали, като демонстрират движения, насочени към земята. И тъй като в танца шопът все едно се бори с някой и го гази, оттук и израза „Дръж се земьо, шоп те гази!”. В други изпълнения се наблюдават движения, насочени към небето, което създава илюзия за „откъсване” от земята.
Отличителна черта в шопските танци е т.нар. „натрисане”. То представлява трептене на тялото от кръста нагоре, с акцент върху раменете. Характерно за шопския регион е още пружинирането с малка амплитуда, поради бързината на танцовото изпълнение. Често в танца се чуват енергични мъжки провиквания (думи, звукове или срички) или речитативи в различни моменти от играта.
Шопските хора са предимно сключени, водени и хора „на леса” – с кръстосан хват за пояса. Най-популярното и изпълнявано във всички райони на Шоплука е воденото хоро („Селското”), със захващане за пояса. Танцът е смесен, играе се от мъже и жени.
Популярни шопски народни танци са:
Шопско хоро; Граовско хоро; Петруно; Четворно хоро; Бистришка копаница, Кукунешко хоро; Трънско хоро; Кюстендилски ръченици;Тройче; Дилмано.

Пиринско – македонска област

Народните танци в Пиринския край са изключително разнообразни, тъй като в рамките на областта има ясно обособени райони (Гоцеделчевски, Благоевградски, Сандански, Разложки, Петрички), всеки от които със своя идентичност и колорит в танцовото изпълнение. Все пак могат да се откроят и типични особености за етнографската област, една от които е свързана с традицията, че за всяка песен трябва да има отделно хоро.
Пиринските танци са женски, мъжки или смесени. Женските танци се отличават с нежно и чувствено изпълнение, обикновено под звуците на музика и текст с лиричен характер. Играта е бавна до умерено бърза, с изправено тяло и ниски движения на краката. Мъжките танци са доста различни – наситени с приклякания, подскоци и сложни въртеливи движения. Играят се обикновено в бързо темпо, с високи движения на краката. От тях лъха сила и юнашко мъжество.
Популярни народни танци от Пирин: Ширто; Джангурица; Македонското хоро; Гинка; Арап;Испайче, Мелнишко хоро

Родопска област

Родопският танц е конструиран от сравнително прости движения и е лесен за възприемане и изпълнение. Той е бавен, в умерено темпо. Разнообразие се забелязва единствено в начина, по който танцуващите се захващат – за рамо, за пояс или за ръце.
Танците от тази етнографска област се изпълняват почти винаги на песен. Стъпва се на цяло ходило, без да се правят пружинирания. Движенията при изпълнението на хора са бавни и плавни. Отличителна черта на мъжкия танц е свободната игра със широки и твърди стъпки, често съпровождани от приклякания и „танцуване на колене”. За разлика от мъжете, жените винаги играят сдържано, плътно една до друга, в редица.
Популярни танци от Родопския край: Сворнато хоро; Момчиловско хоро; Доспатско хоро; Рипни.

Тракийска област

Танците на тракийците са изпълнени с радост и веселие. В тях откриваме типични движения на тялото, насочени надолу и отразяващи неразривната връзка на тракиеца със земята и нейното плодородие. Макар и по-рядко, могат да се забележат и акценти в танца към небето (като израз на желанието за освобождаване от ежедневието и грижите), но скоро те отново преминават в насочени движения към земята.
Народният танц в Тракия се играе в умерено (от жените) или бързо темпо (от мъжете). В женските танци ръцете са свободни и пластични, описващи много красиви движения. В мъжките танци, ръцете излъчват сила и достойнство.
Популярни танци от Тракийския край са:Боалийско хоро; Трите пъти; Чопраз/Чапраз; Право тракийско хоро; Буенек; Трите пъти; Тракийска ръченица на хоро; Криво садовско.

Странджанска област

Народните танци от Странджа не са отличават със сложна хореография, но хороводните мелодии са разнообразни и в изобилие. Според начина на изпълнение хората в този регион се делят на „кротки”, „луди”, „тропани”, „рипани” и „подсурнати”. . Хората са смесени и на тях се хващат и мъже, и жени. Обикновено се танцува в полукръг или в права редица.
Популярни танци от Странджанския край са: Кротко хоро; Лява игра; Трите пъти;Тропано хоро; Пайдушката; Зайчешката.

Български народни танци са вълшебство, което дарява добро настроение и красота. От векове българите създават различни танци и игри с изкусна хореография, сложни ритми и виртуозни стъпки. Цялото това многообразие заедно с дивните народни мелодии е извор на оптимизъм, светлина и жизнерадост. Българските народни танци грабват въображението и завладяват чувствата . Те са вълнуващо изживяване както за тези, които ги играят, така и за тези, които наблюдават. Народните танци са националното богатство на всяка една страна и на духа на една нация.

И тъй като няма празник без гощавка, следват рецепти

МИЛИНКИ СЪС СИРИНЕ – С МАЯ

1 кг брашно, 3/4 чаена чаша олио, 200 г сирене, 1 супена лъжица захар, 50 г мая, щипка сол

Маята се поръсва със захарта и се разтваря в 3 чаени чаши хладка вода. Оставя се да престои около 30 минути на топло.
В пресятото брашно се прави кладенче, в което се слагат солта и бухналата мая. Замесва се средно твърдо тесто. От него се късат малки топчета, потапят се в загрятото олио и се размесват отново. Нареждат се едно до друго, но не съвсем плътно в намазана с олио тава. Отгоре се поръсват с настърганото сирене и с малко олио. Милинките се слагат в студена фурна и се пекат при умерена температура.

СВИНСКИ ДРУСАН КЕБАП

800 г свинско месо, 3-4 супени лъжици мас или масло, 5-6 глави лук, 1 чаена лъжичка червен пипер, 1 чаена лъжичка смлян черен пипер, чубрица, сол

Месото се нарязва на хапки и се изпържва в мазнината. Посолява се и се изважда. Държи се на топло.
Лукът се нарязва на ситно, посолява се и се счуква или се претрива с ръка. Слага се в съд с капак, поръсва се червения и черния пипер и стритата чубрица. Прибавя се месото. Съдът се покрива с капака и се разклаща енергично, докато лукът омекне от топлината на месото. Поднася се веднага.

Пита с ябълки

1 кг брашно, 1,5 кг ябълки, 25 г мая, 100 г захар, 200 мл олио, 100 орехи смлени,1 и ½ ч.ч вода, кора от 1 лимон , щипка сол

Разтваряме маята в топлата вода докато втаса. Изсипваме я в брашното, добавяме половината олио и замесваме меко тесто. Разделяме на три части – и разточваме три кори.
Ябълките настъргваме, добавяме захарта, настърганата лимонова кора и смлените орехови ядки – ако ябълките са много сочни и сместа става много течна, може да се добави малко галета.
В намазнена и набрашнена тава слагаме първата кора, отгоре изсипваме половината от сместа, поставяме втората кора, изиспваме останката от плънката и похлупваме с третата кора. Печем до зачервяване в умерена фурна. Може да се поръси с пудра захар, сервира се студена.

Share Button
сеп 152014
 
 15.09.2014  Posted by at 16:20 Всички Коментарите са изключени за ОБРЪЩЕНИЕ НА МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ДОЦ. РУМЯНА КОЛАРОВА ПО ПОВОД ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН

Уважаеми учители и родители,

Скъпи ученици,

Днес е 15 септември.

Денят, в който България тръгва на училище.

Денят, в който всички ние отново се отправяме към училищния двор заедно с нашите деца, за да ги въведем по един дълъг и нелесен път. Път, който трябва да гарантира както тяхното израстване като зрели и успешни хора, така и общото и сигурно бъдеще на страната ни. Образованието все повече се превръща в условие, гарантиращо просперитета на всяко семейство, на всяка община, на България, на Европа.

Мили първокласници, пред вас се отваря нов свят, свят на книгите и знанието. В него ще откриете своите приятели и своите учители. В живота на всеки от нас учителите и училищните приятели са незаменима опора.

Скъпи ученици, знам, че чакахте днешния ден с вълнение и най-вече с притеснение. И за да съм честна, никой не може да ви обещае, че ще ви е лесно. Но хубавите неща не стават лесно. Напротив, те имат цена – много труд и усилия. С тях трябва да надмогнете най-вече себе си. Плодовете на своя труд ще берете след години. Не спирайте обаче. Оттук нататък се стремете пътят ви да бъде напред и нагоре.

Скъпи родители, обграждайте децата си с обич и грижа всекидневно. Училището започва от добрата и сигурна семейна среда и остава непълно без нея. Подкрепяйте своите деца както в успехите, така и в трудностите по пътя им към израстване и усъвършенстване. Личната ви родителска грижа е необходима и незаменима опора за българското училище.

Скъпи учители, Вие най-добре познавате трудностите на нашата образователна система, която далеч не е съвършена. Тя отдавна се нуждае от големи реформи. Въпреки всички трудности, Вие продължавате да изпълнявате своя дълг. Защото да си учител не е просто професия. Това трябва да бъде призвание! Благодаря Ви! Вие сте пример за родолюбие и осъзната отговорност. Продължавайте и занапред да се грижите за Вашите ученици и наши деца като откривате талантите им, развивате дарбите им, подкрепяте ги в трудностите на учението, но най-вече ги насърчавате да мислят. Защото само мислещите хора могат да бъдат свободни.

Уважаеми  госпожи и господа, в рамките на краткия мандат на служебното правителство на Република България сме си поставили и задачата да направим всичко възможно, за да започне навсякъде в страната новата учебна година при нормални условия. Радвам се, че навсякъде училищата отварят врати, въпреки последиците от природните стихии. В това кратко време с екипа на МОН се стремим и да осигурим развитие на българското образование и по-добри предпоставки за неговото финансиране. За целта завършваме подготовката за стартиране на новата Оперативна програма. За първи път ще имаме програма с европейски средства изцяло насочена към сферата на образованието и научните изследвания, която се управлява от Министерството на образованието и науката.  Надявам се на обществена подкрепа, за да се превърне тя в добра основа и за следващото управление на страната ни.

Нека всички обединим усилия за по-доброто бъдеще на нашите деца!

На добър час!

 

ДОЦ. РУМЯНА КОЛАРОВА

Министър на образованието и науката

Share Button
сеп 122014
 
 12.09.2014  Posted by at 00:30 Всички, Обичаи и рецепти Коментарите са изключени за Обичаи и рецепти. Кръстовден

krastovden

Въздвижение на Светия Кръст Господен или по-популярното Кръстовден е един от Дванадесетте велики християнски празника. Празнува се на 14 септември.
На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение
Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ към зимата и денят се „кръстосва“ с нощта – изравняват се. Времето застудява, водите на морето и реките изстиват. Настъпва краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се „осветява“ семето за посев. В някои райони на България празникът е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът, а първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и плодородие. На този ден жените „кръстосват“ (загърлят) многогодишните цветя в градинките си – за да не се „пресекат“ китките им, защото вече може да се очакват и първите слани. А мъжете си пазят кръста (опасват го с пояс) поради захлаждането.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост, „говеее се за кръста“ и не се хапва нищо червено, като червен пипер, репички, червени ябълки и червено грозде. На трапезата има само постни храни. Яде се зелник с праз лук, печена тиква, грозде, постна мусака, задушен ориз със зеленчуци… Най-възрастната жена в домакинството опича Кръстова пита (кръсташка) – обреден хляб с украса от кръст върху него. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет.В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.
На този ден са започвали седянките. На седянките се събират само млади хора, които са готови за женитба. Момите обикновено се занимават с някаква работа – предат, шият, навиват прежда и същевременно пеят, разказват легенди, гатанки, предания, приказки, танцуват и се надиграват, задяват се и се закачат с ергените, макар и в присъствие на родителите. Стараят се да покажат уменията си в “ръкоделни” женски занятия.

Имен ден имат: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо,Криста,Кристина,Кристиян.

Рецепти

Содена питка

Кисело мляко 400 гр.
сода – 1 ч. л.
брашно – около 750 гр
сол.
олио – 4 с. л.

Киселото мляко се разбърква със содата, 2 ч. ч. брашно, слага се в тава и се прибавя сол на вкус. Добавят се 3-4 с. л. олио към кипналото кисело мляко. Бърка се хубаво, като се прибавя още брашно, горе – долу около 1 пакет . Изважда се от тавата и се меси до меко тесто върху набрашнена повърхност.
Слага се в намазнена тава, надупчва се с вилица, намазва се с вода и се пече.

Супа от моркoви и тиква

•200 мл. прясно мляко
•50 г топено сирене
•30 г краве масло
•1 глава лук
•500 г моркови
•200 г тиква

Почистваме и нарязваме морковите и тиквата. Лукa нарязваме на дребно.
В тенджера загряваме маслото, изсипваме нарязаните лук, тиква и моркови. Задушаваме ги под капак, докато зеленчуците поомекнат, след което към тях добавяме млякото и вода, колкото да покрие продуктите.
Овкусяваме със сол и по желание с черен пипер. Варим докато морковите и тиквата съвсем омекнат. След като се сварят , добавяме топеното сирене.
Пюрираме супата с пасатор. Ако е прекалено гъста, може да добавим мляко до получаване на желаната консистенция. Супата може да сервираме с запържени хлебчета

Мусака с гъби

800 г гъби, 1/2 ч олио, 1 глава лук, 2 домата, 6 варени картофа, 2 яйца, 1 ч.л. брашно, 2ч.ч. кисело мляко, сол, черен пипер

Запържваме лука, добавяме гъбите и запържваме, добавяме настърганите домати, подпряваме и оставяме да се сгъсти. Нарязваме картофите на кръгчета. Нареждаме ред картофи, ред гъби на няколко реда, добавяме малко вода , колкото да покрие 2/3 от сместта, печем на фурна, когато е готов, заливаме с яйцата, киселото мляко и брашното предварително разбъркани и запичаме отново.

Share Button
сеп 112014
 
 11.09.2014  Posted by at 22:45 Всички Коментарите са изключени за Общо събрание – септември

На 28.09.2014 година /неделя/ от 17.30ч. АСОЦИАЦИЯ “МАЛАГА-БЪЛГАРИЯ-2010” ще
проведе поредното месечно общо събрание на адрес:

CARRANQUE
CENTRO MUNICIPAL
RAFAEL GONZALES LUNA
DISTRITO-6 CRUZ DE HUMILLADERO
MALAGA

Share Button
сеп 042014
 
 04.09.2014  Posted by at 14:41 Обичаи и рецепти Коментарите са изключени за 6 септември – ден на съединението на България

6 .09

През септември в България се отбелязват няколко празника, както религиозни, така и свързани с важни исторически дати: 6 септември – ден на съединението на България, 22 септември – ден на независимостта на България, честват се Вяра, Надежда и Любов, Кръстовден.
Ще продължим нашата рубрика посветена на българските празници, обичаи и традиции с Деня на Съединението – 6 септември.
На 6 септември 1885 година е провъзгласено Съединението на разделените след Руско-Турската война oт 1978г., по силата на Берлинския договор, Източна Румелия и Княжество България.
По силата на Берлинския договор Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия.
Първи в борбата за историческото обединение се впускат революционерите от епохата на Възраждането и на Априлското въстание. Стефан Стамболов, Иван Драсов, Захари Стоянов, Никола Обретенов, Христо Караминков, братята Никола и Георги Живкови и други основават комитети в Търново,Пловдив, Русе, Кюстендил, Ловеч, София, Разград, Габрово. Дейността им е подпомагана от българските правителства, които осъществят постоянна дипломатическа агитация сред официална Европа за националните стремежи на нашия народ. През зимата и пролетта на 1885 г. съединисткото движение в Източна Румелия се активизира.

В началото на февруари група бивши революционери образуват Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). В него влизат Захари Стоянов – председател, Иван Андонов – секретар, Тодор Гатев – касиер и членове – Петър Зографски, Спиро Костов, Иван Стоянович, Спас Турчев и др.
През пролетта и лятото на 1885 г. в Чирпан, Сливен, Пазарджик, Ямбол, Хасково и други градове и по-големи села се създават частни революционни комитети. В тях се записват патриотично настроени интелигенти, ръководителите на спортни и културни дружества, недоволни от източнорумелийското правителство. Организацията получава пълната подкрепа на княз Александър Батенберг и на цялата българска общественост. Без да го афишира официално, назначеният от султана главен управител на Източна Румелия Александър Богориди толерира и
поощрява съединисткото движение, макар то да е насочено и срещу него като представител на Османската империя.
Сигналът за въстанието е даден на 2 септември 1885 г в Панагюрище. Последният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич в деня на обявяването на Съединението казва: „И аз съм българин. Не мога да не чувствам известно удовлетворение в тази минута“.
Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев. На 8 септември Александър Батенберг издава манифест към българския народ. В него князът съобщава за провъзгласеното Съединение и за решението си да го приеме като общонародно дело. На другия ден той е посрещнат тържествено в Пловдив, откъдето изпраща телеграма до правителствата на европейските
Велики сили: „Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме провъзгласи за свой княз“.

Съединението е една важна дата в българската история. Българският народ се усмелява да обяви съединението и дава урок на великите сили, на държавите, които със своето влияние определят хода на историческото развитие. И този урок се състои в това, че колкото и да са силни тези велики сили, те трябва да се съобразяват с малките народи, които искат своята свобода, независимост и обединение и нямат право да определят съдбата им. В Европа се създава се една нова държава, която трябва да бъде уважавана. Но най-важното е, че в резултат на Съединението България става по-силна политически, икономически и духовно.

Празнични рецепти

Кебап върху ориз
600 гр свинско месо, 1/2 ч олио, 2 глажи лук, 1 с.л доматено пюре, 1 с.л брашно, 1/2 ч.л. черен пипер смлян, 2 к.ч. ориз, сол

Месото,нарязано на кубчета се запържва, изваждаме месото, а в мазнината запържваме лука. След това запържваме доматеното пюре и брашното, което е преджарително запечено на тиган и размито с 1 к.ч. вода. Добавяме месото, подправяме със сол и черен пипер, покриваме с вода и оставяме да се вари на тих огън под похлупак. Сервираме върху сварен ориз.

Тутманик
2 яйца, 3/4 ч олио, 1 ч.ч. кисело мляко, 1 ч.л сода бикарбонат, 1 ч.ч натрошено сирене, брашно, колкото е необходим о за да се получи кейково тесто, 1 яице за намазване

Разбиваме яйцата, добавяме олиото, киселото мляко, содата, сиренето, брашното до получаване на кейково тесто. Изсипваме в намазана с олио и брашно тавичка, намазваме с яйце и печем на умерена фурна.

Сладкиш със сливи.
1 и 1/2 ч.ч.брашно, 3 яйца ,1 1/2 ч.ч. захар ,3/4 ч.ч. олио ,1 ч.л. бакпулвер ,300 г сини сливи

Яйцата се разбиват със захарта до получаването на гладка и пухкава смес. След това към нея се прибавят брашното , бакпулверът , ванилията и олиото . Всичко се разбива отлично. Сместта се изсипва в намазана с олио и поръсена с брашно тавичка и върху нея се разпределят нарязаните на половинки пресни сини сливи.
Кексът се поставя в предварително загрята до 180 градуса фурна и се пече около 40 минути. След като се охлади се поръсва обилно с пудра захар и се сервира.

Share Button
сеп 022014
 
 02.09.2014  Posted by at 06:56 Асоциация, Всички Коментарите са изключени за Асоциация “Малага-България-2010“поздравява семейство Арабаджови

Асоциация ‘Малага-България-2010’ ЧЕСТИТИ и ПОЗДРАВЯВА С ГОЛЯМАТА РАДОСТ семейство Петя и Динко Арабаджови -раждането на тяхния син и им пожелава здраве, радост и семейно щастие.

Share Button
сеп 022014
 
 02.09.2014  Posted by at 06:46 Ансамбъл, Всички, Култура Коментарите са изключени за СПЕЧЕЛЕН ФОЛКЛОРЕН ПРОЕКТ

TAZI1СПЕЧЕЛЕН ФОЛКЛОРЕН ПРОЕКТ
През месец февруари 2014 г.Асоциация ‘’Малага-България-2010’’ кандидатства пред Кметство-Малага с проект ‘’Български народни танци като форма на международен културен обмен и интеграция’’
Проекта бе удобрен. Със отпуснатите средства ще бъдат закупени нови носии за състав ‘’Български ритми’’ както и музикална уредба. Благодарим на състав ‘’Български ритми’’ с ръководител Борислав Александров за постоянното представяне на българския фолклор в местните културни събития както и на тържествата на Първо Българско Неделно Училище ‘’Родина’’ гр.Малага
Изказваме благодарност на Кметство-Малага, AVV-QARRANQUE и всички,които сътрудничат в дейността на състава.
Желаем бъдещи успехи!

Share Button
сеп 012014
 
 01.09.2014  Posted by at 20:03 Всички, Училище Коментарите са изключени за Песен за ПБНУ “Родина“-гр.Малага

Песен за ПБНУ „Родина“ – гр.Малага
Училище „Родина“ нас събира
усмивка всеки тук намира
знанието в нас вечно остава
за мечтите детски няма забрава
Припев:
На Сервантес в страната живеем
и нека ЗАЕДНО всички запеем
за тази земя малка и далечна
ти Българиио – красива и вечна
Учителските думи мъдри, мили
в трудностите те ни дават сили
училище ти наше – дом на светлина
прозорец към бъдеще и към света
автор: Желязко Георгиев
БЛАГОДАРИМ НА АВТОРА Ж.ГЕОРГИЕВ

Share Button
сеп 012014
 
 01.09.2014  Posted by at 17:03 Всички, Култура Коментарите са изключени за Предстояща среща-разговор с Мадлен Алгафари

Асоциация “Малага-България 2010”– гр. Малага организира СРЕЩА-РАЗГОВОР С МАДЛЕН АЛГАФАРИ психолог, психотреапевт, творец Срещата ще се проведе на 5.10.2014 от 12ч.в културен център ”Р.Г.Луна”- Каранке, Малага Тема: Народопсихологията на българина Входът за срещата е свободен. Тя е общодъстъпна за широка аудитория. След срещата от 14 ч. ще се проведе работен обяд. Участието е след предварително записване. Меню 6 евро. Заповядайте!

Обявата може да свалите от следната връзка: обява

Share Button
сеп 012014
 
 01.09.2014  Posted by at 15:57 Всички Коментарите са изключени за Избори за народни представители – 5.10.2014

Страницата за подаване на заявление за гласуване в секция извън страната е следната:

https://www.cik.bg/foreign_register_pi2014

Срок за подаване на заявления: 9.09.2014

Share Button