фев 132015
 
 13.02.2015  Posted by at 16:06 Всички

Месни и Сирни заговезни

Дните преди началото на Великите пости, не само ни връщат към корените ни, но и ни карат периодично да осъзнаваме, че цикълът на живота се състои от много по-малки цикли, през които е добре всички да преминаваме осъзнато – така запазваме връзката си със земята и природата, а също и с общността, към която принадлежим. От друга страна, това е едно от най-игривите и безгрижни народни празненства – нещо като разпускане и зареждане с настроение преди дългите и строги великденски пости – аналогично на карнавала в западния християнски свят.
Постите започват с Месни Заговезни или Неделя Месопустна. Това е православен църковен празник, който се отбелязва винаги в неделя, 8 седмици преди Великден. Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия. От този ден до края на Великите пости – Великден, са забранени месото и месните продукти. Заговява се от месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия от свинско,варена кокошка,баница с мас и извара.Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището…
Подготовката за заговяването започва още от съботата преди Месни заговезни , когато е Голяма задушница – тогава  почитаме и се прощаваме с мъртвите.

За да продължим напред по пътя на очистването, от Месни заговезни нататък не ядем месо и започва седмицата на Сирница-от животинските храни са разрешени само млечните и яйца.

Произходът на празника е езически, а едва по-късно е намерил мястото си и в църковния календар. Сирница е имал изключително важно място и значение в народните обичаи, най-вече като празник на прехода от зимния към летния цикъл, а и като символ на очистването. Според православните канони в деня на Сирни Заговезни(неделя-7 седмици преди Великден) за последно се ядат храни от животински произход – след това започва заговяването, т. е. постенето. Говея означава също и мълча, а мълчанието е част от подготовката за предстоящите седмици на въздържание.

Самият ден на Сирна неделя започва с ходене на гости при по-възрастни близки, кумове и роднини, за да искат по-младите прошка от по-старите с думите „прощавай” и да получават отговор „Господ да прощава. Да си простен” или „просто да ти е“ /Прошка/. Опрощаването между хората също е част от подготовката за дългото изпитание на постите.
Ритуалните храни на Заговезни са обикновени – на масата се слагат риба, рибник, масло, варени яйца, сирене и баница,  халва. Хлябът не е обреден и трапезата не се кади.

Сирни заговезни, Сирна неделя, Сирница или Поклади е и празник на веселби и забавления най-вече за младите. Веднага след вечерята по къщите се прави известното хамкане или ламкане. Едно време конец се е връзвал за най-високата греда на къщата, а по-късно – за дървена тояга, пръчка или точилка. В най-стария му вариант хамкането се е правело с въглен, яйце и сирене, последователно връзвани на конеца. Въгленът се е пазел против уроки, а жълтъкът на яйцето и парчето сирене – като лек за хората и животните. Хамкане с халва са правили най-вече в градовете. След това запалвали конеца, първо, за да видят дали ще е плодородна годината, а после още колкото пъти искат за всякакви наричания – за добитъка, за стопанина, за стопанката, за мома или момък.
Вечерта на Сирница пък се палят големи клади от слама и клони, обикновено на високи места извън селата – огньовете се прескачат от момците за здраве, докато момите играят хоро. Този обичай има най-различни имена в цяла България – òратник, олèлия, ỳрбалки. Освен клади палят и кошници, пълни със слама и ги въртят над главите си, отново за здраве и за очистване.
Интересен обичай е хвърлянето на стрели, или т. нар. туйкане, чулкане. Младите момчета си издялкват стрелички предварително и преди празника се упражняват да ги изстрелват с примитивни лъкове, а вечерта на Заговезни намазват краищата на стреличките с катран, запалват ги и започват да ги изстрелват по дворовете на момичетата, които харесват. Важно е във всеки момински двор да има поне по една стреличка – знак, че младата стопанка е харесвана. Туйкането не се прави навсякъде из страната, най-характерно е за Източна и
Югоизточна България.

 

Според народните вярвания в дните през седмицата след Заговезни, или така наречената Черна неделя, навън вилнее демонът-бяс, който в християнските представи е Дяволът. Ето защо на Черен вторник, Луда сряда и Въртоглав четвъртък не се работи, а неработенето се отъждестявява с мълчанието. В понеделник след Сирница, на т. нар. Песи понеделник или Кукеровден, продължава гоненето на злото. На този ден се люлеят кучетата, за да не ги лови бяс, и излизат кукерите. Техните игри са сложен обряд, в който се разиграват много
роли и се извършват ритуални действия. Празничният цикъл около Заговезни завършва с Тодоровден. Вярва се, че на този ден свети Тодор се обличал в девет кожуси, яхвал коня и отивал при Бога, за да проси да изпрати лято.

Свинска каварма

Продукти:

800 г свинска плешка без кост
5 стръка праз
3 червени чушки
3 зелени чушки
2 скилидки чесън
1/2 ч. ч. червено вино
1 ч. ч. зеленчуков бульон
2 с. л. доматено пюре
2 с. л. краве масло
3 с. л. олио
1 с. л. червен пипер
1/2 ч. л. чубрица
1/4 връзка магданоз
сол и черен пипер на вкус

Начин на приготвяне:

Месото се нарязва на кубчета и се запържва до златисто в олиото и маслото. Изважда се. Празът се нарязва на едри кръгчета и също се запържва в съда, докато омекне, заедно с наситнения чесън. Прибавят се нарязаните на кубчета чушки. Слагат се червеният пипер, чубрицата и доматеното пюре. Налива се виното, месото се връща и се оставя леко виното да се изпари. Прехвърля се в съд за печене, налива се бульонът, подправя се със сол и черен пипер. Пече се в загрята на 200 градуса фурна, с вентилатор, за около 1 час и 30 минути. Готовото ястие се поднася с наситнен магданоз.

 

Яйца с извара
Продукти:
5 яйца
200 г извара
200 г кисело мляко
черен пипер и сол на вкус
Приготвяне:
Твърдо сварените яйца се разрязват на две.
Изваждат се жълтъците и с вилица се смачкват добре и се разбъркват с киселото мляко и изварата, прибавя се черният пипер и се посолява. Сместа се разбърква  добре и се пълнят белтъците. В чиния се поставя от сместа и отгоре се редят  пълнените яйца.

Тутманик със сирене

Продукти:

300 г кисело мляко 100 мл хладка вода
4 с. л. олио
1 с. л. сол
1 с. л. захар
1 кубче мая
700 г брашно, галета, Плънка – 200 г сирене и олио

Приготвяне:

Маята се разтваря във водата заедно със солта и захарта.Добавят се 2 с. л. брашно,

разбърква се и се оставя да втаса.Брашното се пресява, прави се кладенче, сипва се втасалата мая, олиото, киселото мляко и се замесва тесто, което се оставя да втаса на топло.След като то удвои обема си, се измесва отново и се разделя на 3 топки.Всяка една се разточва на лист.
Слага се първият, намазва се с олио и се поръсва със сирене.Върху него се слага вторият лист, пак се намазва и поръсва със сирене.Накрая се слага третият като само се намазва с мазнина.Както са трите листа един върху друг се навиват на руло, което се разтегля с ръце.Слага се в намаслена с масло и поръсена с галета тава, като се навива като баница. Оставя се отново да втаса и се пече при 200 градуса около 30-35 минути. Вече изпеченият тутманик се полива със запържената в олио галета.

Халва
Продукти:
500 г захар

250 г мед

яйца – 3 белтъка

60 г белен шамфъстък или фъстъци

Приготвяне:
Смесете 1 ч.ч. вода с меда и захарта в тенджерка, сложете на котлона и бъркайте до получаването на гъст сироп.
Разбийте белтъците до получаването на пяна. Снемете захарния сироп от огъня и след 10-тина минути добавете към него белтъците на порции и бъркайте с телена бъркалка. Накрая разбъркайте с натрошените ядки.
Застелете с прозрачно фолио или целофан тава и лекичко я подмазнете. Поръсете малко ядки и разпределете сместа, като загладите.
Оставете домашната халва с ядки в хладилник. Поднесете я нарязана на парчета.

Share Button

Sorry, the comment form is closed at this time.